Без въпроси към троловете

За разлика от предишния скандал с подслушването „Ало, Ваньо“, когато цялата държава беше заета с анализи на фонограми и аз усилено си припомнях ученото в университета, за да приложа експертния си критерий по телевизията, сегашният скандал Найденов-Кокинов-Борисов не възбужда интерес с въпроса за автентичността си.

Освен чисто експертните – с какво ли е направен записа и кой е „птичката“ (за съжаление по-подходящото животно ми го заеха временно в едно ТВ предаване)

Като Билбо Бегинс, който случайно подслушва троловете във вълшебната гора и не остава изненадан от съдържанието на разговора, защото не очаква приказки за реколтата от пушилист, а най-вече гледа да се измъкне по-бързичко от ръчищата им.

Най-важното – няма въпроси за автентичността. Прокурорът даде оставка и му припомниха да стигне до края. И Борисов потвърди косвено истинността на разговора, възмущавайки се против посегателството в най-личното си пространство – нужника.

Което пък значи, че когато сме протестирали против намесата на властта в личното пространство на гражданите, не сме уцелили верния език на посланието към нея. Нищо, вече знаем.

А и да си говорим сериозно – досега не се е родил толкова талантлив сценарист, който да възпроизведе толкова добре трите героя – подсмихващият се тарикатски Борисов, просещият Кокинов и обречения Найденов.

Кой има интерес от това – определено не Борисов, който се опитва някак си с жест и мимика да покаже, че това не се е случило и този разговор не е бил провеждан.

От моите разноцветни политически приятели чувам, че и избирателите много не се вълнуват от записите. Това може да има две обяснения – оптимистично и песимистично.

Оптимистичното е, че избирателите вече знаят каква стока е бившият премиер и групата му и, отложили анализа на радиопиесите за някой по-подходящ момент, гледат напред към бъдещето, когато тази групичка няма да се появява толкова често по телевизията, а ще започне да посещава съда и да се моли охраната да пази от снайпери по покривите.

Песимистичното е, че избирателите масово смятат тези истории за някаква „софийска работа“,  за някакво дърляне „горе“, за интриги, които те не разбират, докато важните неща – заплати, пенсии, работни места, цена на тока продължават да бъдат все така неприятно ниски/високи, без да виждат връзката с демократичните си права и свободи и с личната отговорност за упражняването им.

За съжаление, усещането ми е, че оптимистичното обяснение губи по точки, което пък значи, че бизнес възможността – следващият добре говорещ, чаровен, с добра интонация и прост език лидер да може да хвърли страната в  поредният четиригодишен танц на прелъстяване и изоставяне, е напълно отворена за осъществяване.

А и далеч не всеки е готов да приеме веднага фактите и да ги включи в света си, макар че трябва. Трябва, Щирлиц, трябва.

Случва се понякога така – сънуваш хубав сън, нещо става, будиш се и гледаш, че възглавницата ти е на пода. Дори пак да заспиш, няма да продължиш откъдето си спрял. А и нещата са много чисти вече – ГЕРБ се отърва със злост от експертно-европейското си начало, отърси се от няколко вече твърде черни локални негатива и остана само по милиционери с червено бельо.



Аз лично се радвам на просъницата и стискам палци за окончателното събуждане. И картелът ГЕРБСП, който изглеждаше неизбежен, сега изглежда продължителен, но избродим.

Високо е вълнението в нашето народопсихологично море.