Брауновото движение е хаотичното преместване на твърди частици в газообразна или течна среда, без определена цел. За да съществува брауново движение, не е необходимо наличието на разумен живот. Не е необходимо и наличието на живот въобще, а само на малко топлина. Микроскопичните молекули на водата шамаросват от всички страни случайно попадналата твърда частичка и тя описва напълно случайна зигзагообразна траектория, която винаги като че ли се колебае около едно и също място.
А как стои въпросът с насоченото постъпателно движение?
Тук става по-сложно. Живите организми винаги се стремят към нещо - например към топло и светло място с повечко калории. Ако имате чиния с риба и имате котка, траекторията на котката така ще се промени, че рано или късно задължително да достигне чинията.
снимка
Интелигентният живот е още една стъпка отгоре. Интелигентният
живот може да строи модели в съзнанието си и да планира. Например,
интелигентният живот може да инвестира нещо малко, за да получи в
бъдеще повече, т.е. вместо да излапа рибата сега, да си остави в
хладилника за после. Или да посее семената на нивата, вместо на
момента да ги изяде.
Тази удивителна способност на интелекта се нарича планиране -
построяване на благоприятна хипотеза (семената ще поникнат и ще
имам много повече от сега), набелязване на цел (ще си реша проблема
с глада за цяла година след това), изработка на стратегия (първо ще
сея, после ще жъна) и изпълнението и (трай, бабо, за хубост). Друга
важна черта на интелигентния живот е способността му да се
учи.
Има ли интелигентен живот в българското правителство? Да
анализираме.
Добрата новина е, че в българското правителство има живот. Всички
усилия са насочени към унищожаване на натрупаните досега
запаси.
Лошата е, че май няма разумен живот - нямаме планиране за повече от
2-3 месеца напред. Всъщност имаме, но плановете непрекъснато се
променят.
Можем да оценим интелекта на цялото общество като приблизително
равен на крокодилския. Като се замисля, малко по-слаб от
крокодилския, защото крокодилът по интелект се доближава до птиците
и бозайниците, и е най-низшето животно, което се поддава на
обучение. А българското общество с огромна мъка си вади
поуки.
Колкото по-нагоре в държавната йерархия се изкачваме, обаче,
толкова повече изчезват признаците на интелигентен живот и се
увеличават признаците за брауново движение. На какво се дължи тази
всекидневна промяна на стратегии, цели, обосновки и
предложения?
Смешно ми е и ми е тъжно, защото смехът в политиката винаги е за
сметка на гражданите.
Живеем в исторически трилър, в който се извършва огромно по размах
разслояване на държавите - на държави, в които времето тече напред
и които знаят какво е информационно общество, знания, интернет и
глобализация и на не-държави, в които времето тече назад – В
Нигерия вече и токът е сериозен дефицит, Могадишу е изглеждал
по-добре преди 30 години, а в Северна Корея вече едва може да се
купи храна с купони. Високата технология изисква по-добра
организация.
Според Юлия
Латинина не-държавите не издържаха изпитанието с бъдеще – у тях
не се откриха достатъчно големи групи граждани, заинтересовани от
прогреса, готови да поемат отговорностите на постмодерния свят.
Предпочетоха старата рецепта, с излъчване на мачо-полубог начело на
обществата си.
Неясно се изразих. Всички искат прогреса под формата на германски
заплати, но с местна дисциплина и култура. Резултатите могат да се
наблюдават в Гърция.
Накъде върви България?
За щастие, предпазната мрежа на ЕС не позволи на България да се
хързулне бързо назад.
Макар и с бавни стъпки, и въпреки попътния европейски вятър,
България в последните месеци отстъпва от 10 до 65 години назад –
към национализация на пенсионните фондове, към вдигане на местните
данъци, към данък въвеждане на данък „лукс“, към платени данъци
преди годишния преглед на колата (приоритетът очевидно е данъкът, а
не безопасността на пътищата), към затвор за „подбуждане към
дискриминация“. С цел „да се погрижи“ за здравето на населението,
властта вдига акциза на тютюна, но си прави оглушки за забрана на
тютюнопушенето по заведенията (кое е приоритет?).
Време е да кажем, че царят е гол, че българската политика няма
субект, че ГЕРБ е виртуална партия, която реално не съществува
(поне за един митинг на ГЕРБ спомняте ли си?). Доверието, което
ГЕРБ получи от ЕНП и от избирателите в аванс, се изпарява в
космоса, поради липса на масивно тяло с гравитация, която да го
задържа. Управляващата партия се е разпаднала на съставните си
групи по интереси, всяка от които води собствен живот. Призивите да
се подкрепи ГЕРБ безкритично, са призиви да се впрегне умрелият кон
отново в каруцата.
Проблемът не е само в това, че ГЕРБ компрометира дясната идея.
Проблемът е налаганото публично метафизично мислене, което очаква
незабавно, чудодейно и стопроцентово решаване на проблемите с
магическа пръчка. Отстрани дебне недовършеното носталгично
левичарство, опасно и за големи и силни държави, а за нас – почти
смъртоносно (виж Гърция и замълчи!)
Не ни трябват заклинания. Най-важната задача сега е, да се събудят
гражданите, които да поемат отговорност за съдбата си, да се събере
критичната маса, която да изиска от институциите да работят. Вижда
се с просто око, че протестите вършат работа – и при
презастрояването, и в екологичните въпроси. Върши работа и
държането на сметка за обещаното и неизпълненото.
Кой възпитава, кой вдъхновява обществото в днешно време?
Православната църква, която иска да получи местенце в държавната
образователна система с аргумента че ще доставя морал и добро
възпитание, за съжаление, никого в нищо няма да възпита. Поне
докато и се подаряват имоти и вярващи и има резервирано място на
трибуните до властта. Най-много да възпита групата чиновници в раса
в неутолима алчност. Осиротялата образователна система? С петдесет
и втория университет, за който отсега се знае че ще продава
дипломи? Съдебната власт и МВР? Те ще възпитат обществото, само ако
докажат неизбежността на наказанието за всеки, който престъпва
чертата.
Вдъхването на кураж, на вяра в иднината, на увереност, на чувство
за посока, е първостепенна задача за автентичната десница, ако
желае да спечели борбата за бъдещето.
Проблем е, че най-активните и най-способните нямат интерес да се
реализират в не-държавите. Защо, след като има места по света,
където ще бъдат уважавани и подобаващо оценени.
Да прекратим брауновото движение и да дадем път на разума.
Публикувано във в-к „Седем“





