Български език за нуждите на информационната епоха

Участвах в безумен спор вчера в туитър, който ме наведе на мисълта, за жестокото ни изоставане от епохата в една сравнително развита част от българската култура.

Говоря за изоставането на българския език от реалностите на информационната епоха.

Откъде тръгна всичко:

Интересува ме услуга срещу заплащане, която представлява следното – предоставям аудио файл със записано интервю, а ми връщат обратно текста на разговора като компютърен файл.

В туитър написах, че търся „машинописни услуги“, при което по-младите ми читатели решиха, че търся някой да ми напише нещо на ПИШЕЩА МАШИНА.

И започнаха някакви безумни въпроси от сорта „защо на машина“, „нали компютрите ги откриха отдавна“ и прочее.

Която реакция ме изуми и наведе на мисълта, че езикът е изостанал и цари хаос в понятията.

Аз го разбирам въпроса така:

Изразът „машинописни услуги" (29 400 резултата в Google) свързвам с професията на машинописката (може би има скрит сексизъм, но такава е думата), която обикновено изпълнява следните задължения:
– Слуша някой да и диктува текст и го трака на клавиатурата;
– Преписва ръкописен текст;
– Попълва формуляри;

Някъде през 1995-1998 в България стана резкия преход от пишещи машини към компютри, в много фирми наблюдавах как машинописките, по съвместителство и секретарки смениха пишещите машини с компютрите без да си променят името на професията. Просто използват по-съвременна технология.

Аз пък работех през 1997-1998 във фирма, която използваше електронни пишещи машини, които бяха нещо като хибрид между компютър и пишеща машина.

Можеха да запомнят няколко страници текст, имаха някакви елементарни текстообработващи функции и работеха с електричество..

Та секретарките–машинописки, както и тези които вършеха работата надомно, извършваха горните три дейности и това се наричаше с обобщения термин – машинописни услуги. Още повече, че и компютърът е машина.

Какви термини познава българският език за подобен вид дейност:

Машинопис, машинописки - моят избор, смятам че това е най-човешкият термин, който обхваща и приемствеността в професията;

Писането на ръка се извършва от писар или в по-специални случаи, за попълване на дипломи и грамоти – от калиграф. В армията най-вероятно още съществува такава длъжност.

Транскрипция, транскрибиране, транскрибьор – превръщане на аудио текст в печатен или компютърен текст; (5 200 резултата в Google)

Диктовка – същото, но използвано повече в учебен контекст. Ето тук и в неучебен контекст, но съвсем екзотична употреба.

Набиране на текст, набор на текст – може да опише горното действие, но в повечето случаи описва превръщането на ръкописен текст, или текст, който не може да бъде сканиран, в печатен или компютърен. Набиране на текст може да се прави и с архаична пишеща машина. Затова някои обяви конкретизират – компютърен набор на текст (143 000), за да правят разлика с некомпютърния. Досега не съм чул някой да си е дал дипломната работа на аудио файл, за да му я наберат;

Докато въвеждане на текст, вече със сигурност подразбира участие на компютър в процеса. Но пък този термин се използва за пълнене на бази данни от написани на ръка формуляри и пак се отклонява от желания смисъл.

Разпознаване на говор, разпознаване на реч (буквален превод от speech recognition) – същото като диктовка или транскрипция, но извършвано автоматично от компютър.

Беше ми предложено като вариант и компютърни услуги, но това е твърде неконкретно и ме навежда на мисли, че някой иска да ми оправя модема или да ми инсталира нещо на компютъра.

Стенографиране, стенограма – текстовият вид на разни обсъждания, като тези в парламента, се нарича стенограма, а процесът стенографиране, което идва от времената още отпреди пишещите машини, когато воденето на стенографски записки е ставало със специални знаци, т.нар. бързопис,– изглежда като запетайки и ченгелчета и, общо взето, всеки стенограф има собствен начин на записване на реч, със съкращения и т.н.

Трябва специален тренинг, за да можеш да четеш чужди стенографски записки.


Стенограмата също подразбира записване на разговора в реално време. Не е сигурно дали се създава от аудио файл или направо на място.

Не трябва да забравяме и СРС-тата, при които аудиото се нарича оригинален запис, превръщането ѝ в текст – дешифриране, а крайният продукт – фонограма.


В по-разговорен стил действието се нарича „сваляне на текст“ (150 000). (благодаря на Иво Ников), а професията трябва да е „сваляч“ ;-)

Дешифрирането пък си има отделно основно значение – превръщането на криптиран текст в текст, разбираем от човека.

Имам и още един аргумент в моя полза. Ние използваме думите

прессъобщение,
пресконференция,
пресцентър,
и на баджовете на журналистите по разни събития пише press или преса, на превозните им средства, на багажите, на стаите за почивка и на журналистическите карти, въпреки, че реално, в днешно време, процентно много малка част от медиите имат нещо общо с печатарските преси, откъдето произлизат всички горни термини.

И нищо, използват се, удобни са.

Машинописни услуги, другари. Още повече, че най-лесно в компютърен текст се превръща текст, писан на пишеща машина.

PS. Имайки предвид колко бавно и мъчително се реформира българският език, на мен ми изглежда изоставянето на добре познати и отработени изрази като „изпусни питомното, за да гониш дивото“