В Техническия университет преди и сега

Сега е времето да си призная, че съм завършил Техническия университет. Някои от вас знаят, някои са посветени от самото начало, някои сигурно ще ги изненадам – но това е истината, дипломата ми в кутията с документи е от ТУ. Всъщност, аз когато кандидатстдвах там през 1988г, той се казваше по друг начин – Висш машино–електротехнически институт (ВМЕИ) ,Ленин“ Все още можете да чуете стари хора да обясняват, че са завършили МЕИ–то, защото Технически университет, признавам, до ден днешен ми звучи странно. 

Но, докато отбивах задължителната си двегодишна военна служба между 1988 и 1990г. го преименуваха, което беше върха на лицемерието, както всяко преименуване в България. Сменяме името, за да замаскираме пълната липса на промяна в същността. 

Но тогава такова беше времето. По алейката, която води от спирката на трамвая към блок 1 имаше само няколко тенекиени будки и масички, на които се продаваха учебници, аудио–касетки, шоколади и някакви по–елементарни канцеларски принадлежности. Там някъде от дясната страна се намираше огромно пано с размерите на билборд, където с метални щифтове беше изобразен другарят Ленин в кепе, чието име франчайзвахме (тоест ползвахме), и който сочеше с нещо като козируване към блок 1 (ректората) на ТУ и ни съветваше бащински на родния си език:

„Верной дорогой идете товарищи!“ (Правилен път сте хванали, другари!)

За самия кандидат–студентски изпит и подготовката сигурно ще ви разказвам друг път, понеже само ще ни отклони от темата, но в първите дни на октомври 1990–та година (преди около 23 години и 1 месец) се озовах в ТУ като първокурсник.

Учил съм „Радио и телевизия“ във ФКТТ (днес това се казва „Телекомуникации“ във факултета по Телекомуникации). 

Та, по мое време, университетът и особено блок 1 изглеждаше доста мрачно и неприветливо. Във фоайето ставаше силно течение, от което ти замръзваше гъза само като минеш от там в лошо време. Казваха, че блок 1 е всъщност бивша казарма на граничари, а и то си приличаше на казармата, от която бях излязъл само месец–два преди това. 

Зала 1154, където в момента тече студентската окупация, беше мястото, където се провеждаха голяма част от лекциите ни. 

През зимата беше ужасно студено. Прозорците от тавана до пода бяха със стоманена дограма и, въпреки че парното работеше някак, прозорците не бяха уплътнени и хората, които седяха  на крайните места замръзваха от едната страна, защото първо стоманената дограма не изолираше никак, второ еднослойният прозорец също не е кой знае каква изолация и трето – дограмата не прилепваше хубаво и на места духаше сериозно между прозорците. Сядал съм понякога отдясно, близо до прозореца и помня, че след лекция дясната ми страна беше вкочанена и  вледенена. Нормално беше в зимните дни да бъдем с шапки и палта по време на лекции. Единствено не пишехме с ръкавици, защото беше неудобно.

Тъкмо бях започнал да ходя на лекции след казармата, когато седмица след това университетът беше окупиран. Как точно, нямам идея, защото отидох един ден на училище, а насреща ми други хора от нашата група които ми викат:

– Връщай се, няма да учим!

– Защо?

– Университетът е окупиран!

Супер бях любопитен да видя каква е тая работа с окупацията, така че се приближих до сградата. Нищо особено или зрелищно – вратите бяха заключени, вътре не се наблюдаваше никакъв живот, само няколко студента стояха на входа и си говореха без да обръщат внимание на никого и нищо. 

А сега да включим машината на времето и да се преместим напред 23 години и 1 месец. 

Алейката с тенекиените будки е изчезнала, вместо нея си има цяла чаршия с разнообразни магазини, включително за обувки, плюс бизес–сгради. Автомобилното движение е станало толкова интензивно, че вече не може да се върви спокойно по алеята, която е станала истинска улица със светофар.

Пред Ректората има фонтан. Фонтан? Фонтан!!

Математиката е език, в който с малко символи може да се каже много

Непрекъснато влизат–излизат хора. 

Някъде по задните банки се виждат търсенията на неспокойния ум.

Вчера ги питах:

– Не сте ли малко?

– Другите са на упражнения.

Винаги ми е харесвал прагматизмът на инженерите. 

Днес, когато минах да ги видя, се водеше интересна дискусия за ползата от висшето образование за намиране на работа. Много навреме!

Още чудеса от Алма Матер 

Стенописите са живи и в добро състояние

Новата библиотека, със страхотна архитектура

Тялото е почти налице, остава духът да се събуди.

Оставка!

PS. Понеже в коментарите споменаха, че не съм се занимавал с коментар на дизайна на придобивките, трябва да призная, първо, че бързах да пусна материала, преди да е остарял, и второ, че отдалеч новите придобивки – асансьор, градинка, фитнес, ми изглеждат с поносим дизайн. Не ме дразнят, но и не съм ги доближил да видя как са изпълнени. Следващия път ще проверя. 

Новата библиотека има УЧУДВАЩО добра архитектура. Хем се вписва в паралелепипедната архитектура на блок 2, хем показва физиономия и дух, които съм напълно изненадан да видя точно в ТУ. Но може би понеже всеки гледа да гепи поръчките за „Лувъри“ и музеи на МОДЕРНОТО изкуство и прочее изхвърляния, а на библиотеката в един технически ВУЗ се гледа отвисоко и затова поради липса на интерес се провеждат честни конкурси, то резултатът е елегантен, но строг, прибран – също слънчев, делови, оптимистичен. Накратко - получило се е. 

Фонтанът пред ректората е леко кичозен и нанася щети върху естетическото чувство на студентите, но ръбовете на околните зелени пространства са приспособени като дълги пейки. Не е великолепно, но е оживено и може да се използва за нещо полезно. Ако бяха оживили и широките стълбища в началото, щеше да е супер, но да не сме максималисти чак толкова.

Модернистичната архитектура на 1154 и подобните ѝ зали е запазена, но не поради някаква топла грижа към архитектурата на 60-те, а поради липса на бюджет, който е стигнал само за подмяна на дограмата, но не и за по-икономични и ефективни радиатори. Банките са старите, от мое време, перфектни, както и тавана, и катедрата. Просто искат реставрация и освежаване, която не знам на кого е по силите в България. 

Тоалетната също е поносима, вече не е абсолютно безнадеждното бяло клекало, комбинирано с чугунени мивки, казанчета и циментов под. Може и по-красиво, и не толкова оранжево, но за нуждите на заведението е напълно ок.

Първоначално не ми остана времето да напиша впечатленията си от дизайна, а и исках ударението да е върху студентската стачка. Очаквайте и впечатления от новия дизайн на заведенията, на PN прехода, новите входове.