В едно ъгълче на България

Село Тешово се намира в едно от скритите ъгълчета на България. Не е много труднодостъпно, но и няма как да попаднеш там случайно, защото там е краят на пътя.

Намира се в подножието на граничната планина Славянка (Али Ботуш, Орвилос). Малко преди граничния пункт „Илинден“ се хваща пътя надясно между Славянка и Пирин.


В селото на практика няма поминък, затова има само около 100–тина души постоянно население.

Голямата забележителност на Тешово е двуетажната църква „Св. Димитър“, изографисана с прекрасни стенописи.


Рядък стенопис – Цар Борис I избожда очите на сина си Владимир Расате. Прави впечатление, че е в много по–добро състояние от другите стенописи в църквата, може би е специално реставриран.


Кръщението на Борис


На разстояние около час–два ходене от селото има езера, които стават за плуване, а май и за риболов.


Езерото Блатца (Блатце). До него се строи хижа на ловната дружинка и се вижда оградата.

Скалите приличат на мелнишките, но тук там се срещат огромни канари с нелогични форми.



Сравнително добре е запазена кулата от 15–ти век, която е служела като наблюдателница.

Поради отдалечеността си, селото до голяма степен се е запазило в автентичния си архитектурен облик.


Тук няма такива екстри като нощен живот или пък множество кръмчми, така че престоят трябва внимателно да се планира ;)

Затова пък навсякъде има хубави гледки.

Наблизо се намира ваканционно селище „Омая“ – входът е платен за случайни туристи. За хора, които обичат усамотението в природата и в гората е може би идеалното място.


Има няколко такива добре скрити в гората къщички, които могат да се наемат за спане.



А на прибиране похапнахме в „Белите скали“ – бивша кариера за мрамор, превърната в езеро–рибарник–ресторант.

Струва ми се, че ще дойда пак ;)




На връщане – гигантско задръстване по целия път между Симитли и Дупница