Време за намиране на трудните решения

Радикални ислямисти намериха повод да влязат в открита война със САЩ заради едно нискобюджетно филмче (не мога да разбера дали това е целия филм), направено от частни лица и пуснато в youtube.

Причината за това, че няколко американски и други посолства бяха атакувани и за човешките жертви, вкл. един американски посланик, не е във филма. Филмът е само повод за мобилизацията и за войната. 

Причината е в силата, която тези групи усещат в себе си и най-вече в слабостта на евроатлантическия блок и неговия лидер САЩ.

В момента те знаят, че могат безнаказано да атакуват американски и други западни посолства, граждани и институции и шансът да бъдат наказани е минимален.


Западният (нашият) свят е изправен пред смъртна опасност, сравнима с опасността от ядрена война със СССР и Варшавския договор преди десетилетия. 

Дори опасността е по-голяма от тази през студената война, защото, по странна прищявка на съдбата, още преди да започне тя, след 22. юни 1941 г. дните на сърпа, чука и петолъчката бяха преброени. Това беше датата на най-голямата относителна сила на СССР в света, след която той загуби способността си за експанзия в световен мащаб, загуби голяма част от идеологическата си привлекателност (която беше свързана с имиджа му на непобедима и завземаща нови територии система) и единственият път, който можеше да поеме, беше само надолу. Още тогава става ясно, че победата в битката между двете системи няма да е на комунизма, не само поради по-малките ресурси, но и поради по-неефективната икономика, по-тежката демографска ситуация, по-малкото уважение към човешката личност, по-затворената култура и силната враждебност към иновациите. 

В момента, когато на сцената спорят Китай, западният свят и радикалният политически ислям положението е доста по-неясно и драматично и няма абсолютно никаква гаранция, че именно западните демократични общества (включително и прикрепената към този клуб България, която е от най-уязвимите), ще победят или поне ще оцелеят.

Радикалният политически ислям, а донякъде и радикалният политически теократизъм изобщо в момента трупат сила и тепърва имат да завземат територии. 

Каква е ролята на религията и виновна ли е религията за нещо? 

Както в случая с Pussy Riot, така и в случая с атаките над американските посолства, а и с част от защитиниците на Опиц, тънките политически сметки на фундаменталистките лидери се съединяват в гърмяща смес с невежеството и долните инстинкти на тълпата. На тълпата, на която демократичната свобода за правото и задължението да мислиш със собствената си глава в категориите на доброто и злото натежава твърде много.

Особено сложно е в страни с тежко наследство като България, които се люшкат между войнствения атеизъм и религиозния фундаментализъм, в които трудно се прави разграничение между търсенето на духовно начало, реално съществуващите духовни традиции и долнопробната фундаменталистка пропаганда.

Пълното отстъпление, тоест директното предаване на властта в ръцете на ислямистите и другите религиозни фанатици, с надеждата, че те ще запазят потребителското общество,  свободите на словото, мисълта и съвестта, западния начин на живот и стандарта на живот поне в общи линии (тоест ще запазят компютрите, Интернет, модата, високите технологии, спорта, медицината, литературата, модерната музика и т.н.) са силно преувеличени. В историята е пълно със случаи, в които цветущи градове са били разрушавани заедно цялата си култура и достижения, от които  завоевателите са можели да се възползват за собствено добро, но не са го правели.

Ако се направят безпринципни отстъпки, демокрацията ще трябва да се превърне в своята противоположност, а резултатите от просвещението ще бъдат до голяма степен нулирани.

Отстъпките, които бяха направени в областта на спорта и дипломацията не донесоха нищо, освен увереността, че Западът е слаб и безпринципен.

Очакванията са толкова оправдани, колкото очакванията през 1945 г. в Източна Европа комунистите да запазят гражданските свободи и пазарната икономика.

Дилемата е трудна – от една страна трябва да бъдат защитени фундаментални права и свободи, от друга – трябва да бъде защитен животът, собствеността и достойнството на гражданите на западния свят.


Къде са решенията?

И всичко това трябва да се прави в ситуация на тежка криза на запад, предизвикана от години живот и съществуване на кредит, от простиране „извън чергата“, която силно ограничава възможните варианти на действие и води до малки капитулации, маскирани като компромиси.

Президентът Обама беше избран главно заради това – да окастри „сухите клонки“, да остави само най-жизнеспособното и така да извади не само САЩ, но и целия западен свят от кризата.

Само че популистките лидери (може би и Обама принадлежи тук), готови да вървят с тълпата, да избират лесните решения и да и пригласят са твърде много и твърде силни в много страни по света.

Епохата изисква да се появят лидери, които са готови да застанат срещу тълпата, за да спасят цивилизацията. А после и да я преоткрият в духа на новото време.

За момента резултатите от политиката на Обама са противоречиви, особено наблюдавайки какво се случва там, където Арабската пролет победи и откъдето тръгна разговора.

Какво е правилното решение? Не знам, но знам че правилното решение обикновено е трудното решение.