Време за промени

Аз бях против втората война срещу Ирак. Не вярвах, че Ирак има оръжия за масово унищожение, и се оказа, че няма. Не вярвах, че САЩ имат план какво да правят след като вземат властта в Ирак и още смятам, че нямат. Не вярвах и че сериозно имат намерение да посадят демокрация на арабска почва. Дори и да са имали такова намерение, не се справят особено добре. Не обичам да ми говорят глупости, дори и най-близките ми хора и с най-искрени намерения.

Също така вярвам, че и много „наши“ и симпатични политици трябва да носят политическа отговорност, ако са го заслужили.

Също така мисля, че световната финансова криза има връзка с гигантските разходи по финансиране на на войните в Ирак и Афганистан. Може пък на някого да са му трябвали спешно страшно много пари и да е правил шашми с финансовите инструменти.

Ако бяхме изчакали няколко години, може би властта в Ирак щеше да бъде съборена последните седмици като клатещо се зъбче в детската градина. И нямаше да има около 700 000 убити, и около 1,9 трилиона долара разходи, да не говорим за дългосрочните последици въобще за световния ред и занемаряването на други остри проблеми и съюзяването с други тирани, защото ресурсите недостигат.

Неприятни последици са дори вековните разсъждения за „подарената свобода“, които още измъчват някои европейски нации. И други, почти европейски нации, които до ден днешен злоупотребяват с „историческата благодарност“

За сравнение, вижте разходите по падането на властта в Либия.

Идеята е много банална – че нещата трябва да се правят, когато е настъпило времето за тях – нито по-рано, нито по-късно. И че хората сами трябва да узреят за идеята, че заслужават свободата си.

Историята ни показва два модела на победа над тиранията - германският, в който половин Европа беше срината и милиони загинаха, за да се победи Хитлер, но това да стане възможно най-бързо и съветско-сталинисткият, в който половин Европа се мъчи и деградира още половин век, но режимът се тупна като зряла круша и почти без жертви.

Не знам кой от двата модела е по-добър. Предполагам този, при който умират по-малко хора, по-малко хора страдат и се харчат по-малко пари.

Обаче ако трябва да умреш веднага, в името на някакви геополитически сметки, едва ли това ти носи особено голяма радост. Докато, в името на собствената свобода, много хора понякога са готови на саможертва.

Така или иначе, умирачката не е никога приятна.