Все някъде се пукна

Сценката, достойна за балканска крими–комедия, която се е разиграла преди 9 години в Харманли, когато няколкостотин (!) полицаи обстрелват с гранатомети сводник, осъден на 6 месеца (!) затвор била с тъжен край – престъпникът умрял, преди да успее да излежи присъдата.

А на пътя на братя Галеви не се намери ни един полицай с джобно ножче, който да ги помоли учтиво да го придружат до затвора.

Не съм адвокат и не ги владея много правните термини, но веднага ми идва наум нещо, което се казва „непропорционална употреба на сила“ или както народът го е казал – с топ да трепеш врабчета.

Няма да обсъждам отговорността на тогава главният секретар на МВР, а сега премиер, който още тогава я е поел напълно и е редно, той да изплати обезщетението от собствения си джоб, а и сам да сезира прокуратурата да започне проверка, защото е уверен в правотата си.

По ми е интересно как толкова интересна случка не успя да си пробие път в публичното пространство, как толкова медии и стотици (!) свидетели на случката не задълбаха в темата по никакъв начин.

Другото, винаги готово обяснение, е антибългарската кампания.

Махмурлук, който мъчи.

PS. Няколко познати се обърнаха към мен след горното текстче и се удивиха „Как тъй не помниш?!“ Ами не помня. 2001–ва беше тежка година за мен, известно време не се интересувах от политика, сигурно това е причината. Толкова пъти имаше избори обаче след това, толкова пъти се говореше за престъпност, за противодействие, за нарушени права и нито веднъж въпросът не изникна. Странно ми е.