Два часа и малко по пътя

Пропуснах фестивала за независимо кино, за което горчиво съжалих и реших да не пропускам Киномания просто така.

В петък вечер какво може да се гледа?

Реших да се пробвам на Керуак.




Не съм чел култовия му роман „По пътя“  (голям срам за стар почти хипар като мен) и освен, че е икона на хипи поколението, за романа повече не знаех.

На Керуак съм попадал по време на най-интересния момент в българското книгоиздаване – през 1990-та година, когато публиката беше жадна за нещо ново и различно, а на пазара нямаше почти нищо. На български трескаво се издаваха страшно интересни книги с ужасно полиграфично качество, които потъваха в пазара като капки вода в пресъхнала пустиня.

Това беше една тънка книжка с поезия, която си купих по време на Аполонията в Созопол и вътре имаше стихове за неща, които дотогава не бях виждал в рими – полицейски лампи, коли, шосета и арести.

И във филма е горе-долу така.

Филмът е още едно доказателство, че глобализация има – той е франко-бразилска продукция, но с американски актьори.


Сюжетът му е една безкрайна импровизация, като импровизирана джаз мелодия. Героите спират, опитват се да построят някакви отношения и точно преди развръзката напускат, за да пътуват и отново да търкалят камъка на предопределението си нагоре по склона на съдбата.

Всичко се върти около личността на Дийн Мориарти - харизматично лошо момче, което омагьосва околните и въпреки че се държи отвратително с тях, всички искат да са близо до него, защото само когато са с него и са на път, се чувстват живи.

Това е Америка в края на 40-те години – когато колите са без аларми, магазините без камери, когато в автобусите се пуши и когато по радиото и в най-яките клубове се свири джаз.

Едно време, което сега ни се струва като раят на земята. За някого обаче е било задушаващ затвор, чиито стени е трябвало да бъдат разрушени.

Саундтрекът е в унисон със сюжетното колебание - няма нито една завършена песен, повечето музика е джаз импровизации без край и без начало.

Да се гледа ли? Не знам. Лично на мен са ми интересни филмите правени по книги и творбите, разглеждащи връзката между творчество и свобода.

Запазих концентрация докрая, но втори път не бих го гледал. Усетих прилив на вдъхновение след филма, но защо - и аз не мога да кажа.

Кирстен Дънст, Виго Мортенсен, Стив Бушеми правят прилични второстепенни и епизодични роли. Актьорите в главните роли не са ми познати, но се справят добре. Младежът, който играе Дийн има бъдеще, но има и да учи още.

В НДК беше хладно и неособено гостоприемно, залата беше полупразна, а на касите имаше гигантска тълпа. Билетите се пишеха на ръка.

Мултиплекси има повече от 10 години в София. Време и в НДК да се научат как да печатат билети.

*Това, разбира се, не е Керуак, а негов съвременник.