Две важни книги

Вчера бях на промоцията на две важни книги, и двете от които смятам да прочета с интерес.

Първо, „Течна дружба“ на Иво Инджев. Представянето беше пред паметника на съветската армия, в 18,30. Времето беше непостоянно, преди събитието се изсипа неприятен дъжд, и по едно време ми се струваше, че ще се повтори ситуацията с представянето на предишната книга. За съжаление, трябваше да водя важни разговори точно когато тръгнах да излизам, а и тъкмо беше започнало гигантското задръстване в квартала, така че се появих точно с половин час закъснение.

Иво вече беше започнал да подписва книгите, а отстрани за настроение свиреха Вили Брас Бенд, които както споменах, са много добри.



Продължавам да се чудя на българските медии. Толкова масово посетено представяне на книги едва ли прави друг български автор. Вижте за какво става дума. Виждате гигантската опашка, а тълпата отстрани чака да намалее малко опашката, за да се дореди за автограф. Даже си мисля, че малко от съвременните политици могат да се похвалят, че могат да съберат доброволно толкова хора на площада. Но, за медиите, които продължават да плачат за българската култура и за читателските навици на българите, това събитие сякаш не се е случило. Медийният бойкот продължава, и дори се е засилил, което е странно, защото представянето на предишната книга беше по времето на тройната коалиция.



Книгата е посветена на българо-руските взаимоотношения от миналото и днес и представлява много интересен поглед върху мита за „Дядо Иван“. Естествено, акцентът е върху най-последните събития около енергийните сделки, паметниците, президента Първанов и всички други знайни и незнайни фенове на руското влияние в България.

По някое време пак заваля, така че рекламните чадъри, които също се продаваха, влязоха в идеална употреба.


Книгата:




Аз се наредих от последните на опашката и минах сравнително бързо. Когато приключихме, заедно с една ентусиазирана групичка отидохме до „Червената къща“, където течеше представянето на друга книга – „Комунизъм срещу демокрация“ на Нася Кралевска - Оуенс.

В първия момент си помислихме, че става дума за концерт. Като се приближихме, се оказа патриотично мероприятие. А после като се зачетохме, все пак ставало дума за концерт. А аз реших, че национално-патриотичните сили отхвърлят официалния костюм като привнесено чуждо влияние и дават път на носията.

За съжаление, за книгата и за авторката не знам на практика нищо. Заварихме представянето и дискусията на един сравнително късен етап, но възторжените отзиви както на панелистите, така и от публиката ме заинтригуваха, така че ще си я намеря със сигурност. Книгата обхваща периода 1944-та - 1996-та година и е сериозно публицистично изследване на цялата епоха.




Авторката е най-отляво, а на отляво на дясната маса е Христо Христов, автор на книги за Георги Марков, за фалитите на Тодор Живков и за  Държавна сигурност.

Някои от снимките са правени със SonyEricsson Xperia X10. Забравих си апарата.

Ще се чете.