Десетоноемврийско подканяне към оставка

Понякога загрявам много бавно, ама какво да се прави – слаб реотан съм. Но да поразсъждаваме за оставката, 150 дни след началото на протестите.

Най–често срещаното възражение на противниците на протеста към протестиращите е следното:

„Добре де, искате оставка, а каква е алтернативата? Каква алтернатива предлагате? Бойко Борисов ли искате да върнете на власт?“

Протестиращите търпеливо, като на малоумни, обясняват на песимистите, че не желаят да върнат Борисов във властта и че моралът в политиката е по–важен от алтернативата.

А сега ще ви обясня защо е правилно да се иска оставка, дори и ако бъдещите управници не чакат на стендбай (в готовност) някъде в уличките около Парламента.

Когато Тодор Живков подаде оставка на 10–ти ноември 1989г., това правилно ли беше? Трябваше ли да подаде оставка, или трябваше да остане на власт, защото нямаше алтернатива?

Понеже хората, които поискаха оставката на Живков не бяха никаква негова алтернатива, а само различно издание комунистически апаратчици, това означава ли, че не трябваше да му вземат оставката?

Отговорът днес е кристално ясен.

Да, оставката на Живков трябваше да се иска през 1989г и дори беше много закъсняла. Но по–добре късно, отколкото никога.

Не, хората, които поискаха и получиха оставката на Живков не бяха негова алтернатива, но без първата стъпка, без изхвърлянето на Живков от властта нямаше как да стартираме трудния път към свобода и демокрация. Малка, но важна стъпка.

Така че, ОСТАВКА!

И не му мислете много, другари, за алтернативата. Ще се появи.