Диваци и варвари

В българската образователна система преди 1990г., един от фактите, който се пирографираше в главата на всеки ученик, и то още от 1-ви-2-ри клас, беше цитатът от речта на Георги Димитров* на лайпцигския процес.

„...Много по-рано от онова време, когато германският император Карл V говореше, че по немски той беседва само със своите коне, а германските дворяни и образовани хора пишеха само по латински и се стесняваха от немската реч, във „варварска“ България светите братя Кирил и Методий, създадоха и разпространиха древно-българската писменост...“

Сталинизмът и Георги Димитров отдавна са изскубани, но някои техни отровни коренчета са останали тук и там. Едно от тях е митът за изключителната културност на българския народ, който още през девети век водил културно с няколко обиколки пред Германия. Отделна тема е фактът, че сталинизмът допуска съществуването на български патриотизъм почти само в горния цитат.

Лошото на митовете е, че създават фалшива реалност, която ни кара да се самоуспокояваме. Въпреки че никой не е доволен от българското образование и култура, никой като че ли не смята проблемите с образованието, възпитанието и културата за твърде важни. Е как, нали през 9-ти век солунските братя, немският император... и така нататък по сценария.

Не по-различно от това, днес националният треньор по футбол да отговаря на критиките за състоянието на националния отбор с цитати от 94-та година.

По цял свят има консервативни движения, които хич не харесват различното. Един нещастен американски пастор, който запали Корана, стана косвена причина да загинат хора. Но за мащабите на САЩ той си е направо невидима песъчинка.

Библии също се горят, разрушават се и църкви. Идиотите са глобален феномен, който пресича всякакви граници.

Не мога да се начудя на юнаците от ВМРО, които не само са безчинствали срещу религиозна общност, но и са се записали и гордо са публикували записа онлайн. Как да наречем такива хора? Вероятно и те са били под въздействието на славния 9-ти век и така са се приравнили като мисловно устройство към афганистанските талибани.

И не мога да се сетя за по-дивашки начин, по който да се води културен дебат по цивилизационни дилемите за морала, етиката, насилието и свободата, отколкото в изказването на Любен Корнезов в изключително културния български парламент.

Не знам дали кучетата изядоха хората или хората кучетата. Оправихме хората, сега да оправим и кучетата, т.е. всички гръбначни. Щом сте такива големи хуманисти, забранете боевете между хората, боевете между хора и животни. Стигнахме до там да се бият помежду си и жени. Но това са залагания и пари, мъни. Всичко е до мъниту. Занимаваме се с мъртви текстове, за да умием съвестта си. Ами ако е петел? Щото то също е гръбначно, но той е символът на Франция. Няма ли боеве между петли? Няма да подкрепя този текст, защото това е фалшив хуманизъм.

Беше му опонирано със забележителна неграмотност - петлите не били гръбначни.

Все повече се чудя, какъв е смисълът да се говорят глупости на подрастващите за великата и древна българска култура. По никакви показатели българската култура не се доближава до средноевропейското ниво. Може би сме по-напред само в плячкосването на гробници.

Истината е, че не можем, нямаме капацитет да опазим културното наследство, което ни е поверено по силата на някакви обстоятелства, било то тракийски гробници, било то градска архитектура, Несебър, че дори и милион пъти прехваления фолклор, от който си сковахме попфолк. Някой запитвал ли се е какво се случи с архива на Балкантон или с националната филмотека? Какво е състоянието на Националната библиотека „св. св. Кирил и Методий“? Каква беше сагата около Столична библиотека?

Нации, които българите са свикнали да гледат отгоре – румънци, албанци (защото, къде бяха те през 9-ти век?!) имат сериозни международно признати културни успехи, като Нобелови лауреати или дори попмузика.

Кои са днес диваците и варварите?

Да припомним – *Георги Димитров е международен терорист, маша на Сталин и национален предател, първи сталинистки министър-председател на България. 


Този текст не е публикуван във в-к „Седем“ ;-) Идете да си купите вестника ей, вчера излезе, имам статия там, посветена на един стар виц от соц. време.