Докога ще гримираме мумията?

ПЕСът си избра за началник нашето момче Станишев и той плака на летището (братовчедите от Скопие не искат ли да си го пишат за техен, моля, даваме го с намаление?).

Да си обършем сълзите от радост, умиление и национална гордост и да помислим – какво означава това приятелско „бау-бау“?

В краткосрочен план се реализира един не много елегантен план по изпращане на сегашния български президент Георги Първанов в дългоочаквана от всички политическа пенсия.

Георги Първанов е широко известен по света (освен на някои бетонни глави в България) като проводник на руските интереси, интригант и бракониер. От години той не беше желан гост в западните столици, и успяваше да се появи там само на протоколните срещи на международните организации, като представител на страната.

Веднъж успя да отиде и на гости на големия приятел на България и българките Силвио Берлускони, с когото сега, в пенсия, ще могат спокойно да си премерят... ловните пушки и завоеванията на нежния фронт.

Очаква се схватка от първия ред за лидерското място в БСП и ПЕС се опитва да неутрализира главния аргумент на Първанов – опита и контактите, които завърза като действащ президент в последните 10 години. Дори големите му политически победи – съставянето на тройната коалиция и избирането на Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО ще помръкнат пред блясъка на новополученото международно признание на по-младия лидер.

За разлика от него, Станишев минава за прозападен, дори за проамерикански и е смятан за по-малката злина от евроатлантическите партньори.  (Wikileaks – 05SOFIA1450,  05SOFIA1329, 06SOFIA968)

Както казват американските дипломати „Той досега е работил само като журналист на свободна практика извън партийната работа“, а знаят ли в кое издание е започнал ? ;-)

В дългосрочен план, обаче, нещата хич не са оптимистични.

Въпреки че има около половината от политическия стаж на Първанов, Станишев е почти толкова амортизиран като политик. Той тежко загуби парламентарните избори, прояви се като посредствен организатор и оцеля на партийния връх с цената на почти пълното задушаване на вътрешнопартийния живот в БСП и изхвърляне на много опоненти извън партията – младежката организация (БСМ), Татяна Дончева и др.

За пръв път от Тодор Живков насам, той наложи стил на управление в партията с елементи на култ към себе си (помните ли, когато Звездичката го молеше да и звънне ?).

Освен това, той сигурно ще остане единствения деклариращ се като ляв политик в света, въвел пропорционалния данък (а не „плосък“, както погрешно го наричат. Плосък данък означава твърда сума всяка година), което показва че ПЕС, както и ЕНП се ръководят главно от меркантилни, а не идейни съображения, когато избират техния човек в България.

Ако Станишев оцелее на поста (а ПЕСът много му помага), вероятността за реформи в БСП ще бъде напълно ликвидирана. Ако Първанов вземе председателското място, то тогава БСП я очаква тежка криза и вероятен пълен разпад.

Аз съм много далеч от това да симпатизирам на БСП и честно казано, нямам идея кой от двата варианта е по-добър за България.

Това, което е със сигурност зле за България и за десницата, е липсата на нормална левица. Гримираната като модерна социалистическа партия мумия на БКП определено не е това, което ни трябва. Нито на Европа.