Дребни недоразумения между Луната и Земята

Не съм приключил с гледането на филми по София Филм Фест, но вече имам абсолютен фаворит и това е финландския „Железно небе“.

Режисьорът Тимо Вуоренсола разказа как се е родил филмът – след сауна, в която той с няколко приятели се опитали да измислят възможно най-невероятната история, която може да бъде филмирана.

Също така каза, че едва ли познаваме финландското кино, но този филм няма да ни се види много типичен. На мен предният ми финландски филм беше „Нефритеният воин“, финландско-китайска кунг-фу екшън-фантастика, тъй че си ми дойде съвсем по финландски.

И така.



Само след няколко години, в светлото феминистично бъдеще, САЩ се управлява от жена-президент, която изпраща на Луната мисия с цел... да бъде част от една специална кампания.

Мисията на Луната попада пък на... нацисти, които са успели да се укрият там след Втората световна война и пазят бдително заветите на фюрера.

Ами да бе, ако си нямаме студена война защо да не си измислим една?


Не че не сме виждали нацисти в научната фантастика (в „Индиана Джоунс и изчезналият кивот“) или пък в космоса (в „Sky Captain and the World of Tomorrow“), но сегашната трактовка е просто изумителна. Дори напомня турския G.O.R.A.

Филмът е гавра едновременно с нацистите, с политическата коректност, с феминизма, с ООН, с няколко нации (включително финландската), с индустрията на политическия маркетинг, с образованието, с киното, с еротиката, с филмите за Джеймс Бонд. Сигурен съм, че ако  режисьорът Тимо Вуоренсола знаеше поне малко за българите и македонците, щеше и на тях да им даде по някоя реплика.

Засега ни е пропуснал ;)

Става дума за пищно визуално зрелище, което в първите 20-30 минути е абсолютно безупречно като ритъм, но след това малко се забавя и някои сцени са малко бавнички, но не бих се поколебал да го гледам втори път, с компания.

Вътре няма нито една реплика на финландски, горе долу 50-50 е немски и английски.

Имайте предвид, че едва се сдържам да ви разкажа целия филм. Не знам защо има само 6,5 звездички в IMDB, аз бих му сложил 9 и нагоре ;)

Можеше и да попие един култов саундтрак, като стой та гледай.

Не го дърпайте засега от интернета, опитайте да го гледате на голям екран, заслужава си.

Ще следя с голям интерес следващите проекти на Вуоренсола, в него има от откаченото настроение на Тарантино. И въобще този филм ме накара да си спомня как се чувствах в киното едно време, като по-млад ;)

Да се гледа ли? Да.

Ще се видим във Валхала!



PS. В рамките на фестивала има още една прожекция - утре (днес), в неделя, от 12.00 в
Дома на киното.

Интересен детайл е, че около 20% от парите са дошли от финансиране от феновете, през интернет!