Едва ли има човек, който да не иска ниски
цени на стоките и услугите около нас. Толкова ниски, че да може да
си купуваме каквото и колкото си поискаме. На пръв поглед едно
контролиране на цените, което да ги държи ниски звучи хубаво. Но
дали наистина е така?
Много често хората гледат само върху
първоначалния (еднократния) ефект, който едно такова регулиране има
върху живота ни. Цените „изкуствено” се държат ниски и всички
потребители са доволни. След известно време нещата обаче се
променят.
Ето един пример с електрическата криза в
Калифорния, САЩ. Годината е 2001 г. Историята е класически пример
на контролиране на цените, но не и на разходите, които формират
дадената цена. През споменатата година електричеството в щата
поскъпва – причините са по-малко падналите количества дъжд,
съответно по-малко вода, която да задвижда хидроелектрическите
централи. Това води и до по-малко произведен ток. В същото време
разходите за единица продукция/подръжка си остават същите
(фиксирани) – кредити към банки, наеми, заплати и т.н. Горивата
(нефт, газ) поскъпват, което също дърпа нагоре цената на
електричеството. И тук обаче се намесва калифорнийското
правителство, което поставя таван на цената на тока. То
казва, че един киловат час ще се продава за 7 цента, въпреки че
пазарната цена тогава се оценява на 15 цента.
Таванът на цените всъщност довежда повече
проблеми, които се проявяват след известно време. Произведеното
електричеството е по-малко, но тъй като цената му остава ниска,
хората продължават да потребяват в същите количества. Те не знаят,
че има проблем. Ако цената беше по-висока, колкото определя пазара,
то тогава хората щяха да имат стимул (високата цена) да потребяват
по-малко и да потърсят алтернативен източник.
Всичко това довежда до масово спиране на
тока поради аварии и най-вече липса на електричество. Много бизнеси
в най-богатия щат в САЩ са застрашени от огромни загуби. Това
разбира се стряска правителството на Калифорния, което тръгва да
внася ток от съседни щати. Цените обаче са по-скъпи, което
принуждава публичните електрически компании в Калифорния да
изпаднат във фалит, тъй като купуват скъпо, а продават сравнително
евтино – на опеределения таван по-рано. Последва щатска субсидия, с
което рекордният бюджетен излишък на Калифорния се превръща в
рекорден дефицит.
Изводът е, че една намеса на пазара води
след себе си редица други последствия, за които в началото дори и
не се подозира. И в повечето случаи те са
негативни.
Източник: Калоян Колев




