„Животът на
Пи“ е един от филмите, които биват хвалени от много, но и по
сайтовете представянията му се ограничават до официалния текст на
дистрибутора.
Напълно ги разбирам, защото филмът е трудно да бъде разказван или анализиран.
Действието се развива в Индия и в океана, малко след Втората световна война.
Прогресивно индийско семейство се изнася от родината си, защото не може да се сработи с новата власт.
Качват се на кораб, който трябва да ги отведе към новия им живот отвъд океана. Там, в океана, посред нощ, започва едно необичайно и много екстремно приключение.
Режисьорът Анг Лий се е справил блестящо със задачата. Въпреки немалката си продължителност (близо два часа), филмът напълно ви откъсва от ежедневието и ви запраща някъде насред океана, където съпреживявате всяка отделна минута с главния герой, прехвърляте наум всяко негово решение и му стискате палци в трудните мигове.
По-философски настроените сигурно ще търсят и ще намират интересни метафори и послания - за ролята и силата на вярата, за това откъде човек намира сили, за да се справи с невъзможното и да се изправи срещу стихиите.
Достатъчно пищен като композиция, цветове, монтаж, динамика, текст, в този филм е напълно излишно 3D-то. Дори на моменти пречи на филма да бъде възприеман достатъчно сериозно.
Напълно излишно е и сюжетът да бъде конструиран като разказ в разказа, тоест авторът да се извинява за собственото си въображение. Но може би такава е литературната основа.
Напълно излишни са и биографичните минути в началото. Нищо не добавят към разказа, освен клиширана екзотика и качеството определено губи от нея.
Излишно е и отправянето на религиозно-философски послания, при положение че самата история казва много повече важни неща и много по-силно. Но така си е решил авторът.
За съжаление, точно тези дефекти на сюжета правят от историята не безсмъртна класика, като „Старецът и морето“, за която всеки ще се сети и ще сравнява, а просто добра история, филмирана по неповторим начин.
Препоръчвам за гледане, особено на хора, които харесват котки. Може би и за деца би бил подходящ, но все пак имайте едно наум.
PS. Случайно се подсетих и за друг филм с индийска естетика, покрай този. Става дума за римейка на Йо-хо-хо по Валери Петров от Тарсем Сингх.
Напълно ги разбирам, защото филмът е трудно да бъде разказван или анализиран.
Действието се развива в Индия и в океана, малко след Втората световна война.
Прогресивно индийско семейство се изнася от родината си, защото не може да се сработи с новата власт.
Качват се на кораб, който трябва да ги отведе към новия им живот отвъд океана. Там, в океана, посред нощ, започва едно необичайно и много екстремно приключение.
Режисьорът Анг Лий се е справил блестящо със задачата. Въпреки немалката си продължителност (близо два часа), филмът напълно ви откъсва от ежедневието и ви запраща някъде насред океана, където съпреживявате всяка отделна минута с главния герой, прехвърляте наум всяко негово решение и му стискате палци в трудните мигове.
По-философски настроените сигурно ще търсят и ще намират интересни метафори и послания - за ролята и силата на вярата, за това откъде човек намира сили, за да се справи с невъзможното и да се изправи срещу стихиите.
Достатъчно пищен като композиция, цветове, монтаж, динамика, текст, в този филм е напълно излишно 3D-то. Дори на моменти пречи на филма да бъде възприеман достатъчно сериозно.
Напълно излишно е и сюжетът да бъде конструиран като разказ в разказа, тоест авторът да се извинява за собственото си въображение. Но може би такава е литературната основа.
Напълно излишни са и биографичните минути в началото. Нищо не добавят към разказа, освен клиширана екзотика и качеството определено губи от нея.
Излишно е и отправянето на религиозно-философски послания, при положение че самата история казва много повече важни неща и много по-силно. Но така си е решил авторът.
За съжаление, точно тези дефекти на сюжета правят от историята не безсмъртна класика, като „Старецът и морето“, за която всеки ще се сети и ще сравнява, а просто добра история, филмирана по неповторим начин.
Препоръчвам за гледане, особено на хора, които харесват котки. Може би и за деца би бил подходящ, но все пак имайте едно наум.
PS. Случайно се подсетих и за друг филм с индийска естетика, покрай този. Става дума за римейка на Йо-хо-хо по Валери Петров от Тарсем Сингх.
Източник: Комитата





