За „двойните“ критерии и глобализацията

Тия дни дни в българския интернет се случи една незабелязана от никого революция

BG-интернетът, известен с това, че ако зададеш въпрос ще получиш незабвния отговор, че си глупак; този интернет, който винаги всичко знае, по всичко има мнение и което мнение в масовия случай е критично до критикарско(за да не използвам по-друга дума) – изведнъж... дума не обели СРЕЩУ протестите в Турция. Забелязахте ли?


Да, същият този интернет, който практически дума не дава да се издума в полза на бунтовниците в Сирия, практически не каза ни една дума срещу протестите в Турция! Ако бъдем обективни и в полза на Асад (освен от „русофилска” гледна точка, ама те наш'те интернет-русофили са си хора на заплата) няма коментари – изобщо: в Сирия – кучета ги яли, а в Турция – протестиращите са готини, а Ердоган е магаре

Смея да твърдя, че нещо подобно се случи и по време на обсадата на Дубровник – защо според вас сърбите не посмяха на обстрелват града с тежка артилерия, а само с минохвъргачки и леко оръжие? Войната беше кървава и имаше много по-големи жестокости от обсадата на някакъв си Дубровник (както показа съдът в Хага – виновни имаше от всички страни).

Защо обаче Дубровник беше пощаден, а Сребреница – не? Защо в Сирия и Либия – кучета ги яли, а в Истанбул да се танцува?

Има „двоен“ критерий? Както се досещате не говоря за политическото или държавно отношение, а за отношението на хората към дадените събития.
Има естествено :) И той е повече от естествен! (не се сърдете после, че държавите имат двойни критерии – всички ги имаме) Запитвали ли сте, колко човека познавате, които са ходили в Дубровник? А в Сребреница? А в Бенгази? А в Истанбул? А в Алепо? А в Бодрум и Мармарис?

Забелязвате ли разликата? Там, където има много туристи (именно туристи, а не бачкатори), там, където го помним с добро и симпатия – там са насочени и симпатиите ни по време на война или бунтове! Няма значение кой е крив или кой е прав – важното за симпатията ни е мястото и хората, при които сме били туристи и сме се чувствали добре! Та щяха ли сърбите да посмеят да бомбардират любимо място на европейските баби и дядовци?

А ако нямаше глобализация и туризъм – отношението ни към целия свят щеше да бъде като отношението ни към клането в Дарфур. Или беше Руанда...?

 Извод, валиден за българските правителства и население: развивайте туризма в България! Един ден ще ни се изплати! Подкрепяйте българите да пътуват по света – ще получите по-човечни граждани!

Послеслов: по също толкова лични причини подкрепям както опозицията в Сирия, така и протестите в Турция: познавам лично участници :)
Снимка: Diren Gezi Parkı

 (от Комитата) PS. Разговорът с Димитър Бечев от Европейския съвет за външна политика и Руслан Трад за събитията в Турция можете да гледате тук, включително в HD качество (само гласчето не си харесвам много как е излязло).