Хората (без архитектите) приемат сградите както приемат музиката —
не за това, което са, а за това, което представляват. Не мразят
чалгата заради специфичния ритъм и мелодии, а заради социалния ѝ
контекст. У нас цял един етап в развитието на архитектурата става
абсолютно невинна жертва на тази ни склонност да групираме иначе
несвързани културни явления. [...]