Както споменах на Яна, не харесвам Марио Варгас Льоса. Той
пише за две неща: диктатори (и техните човешки и властови
отношения) и социална еротика, и двете от които имат потенциала за
невероятен краен резултат, сочен и странен като зелено манго. Но …
Continue reading →