Някои икономисти казват, че появата
на кризи от време на време действа добре на икономиката. Кризите
премахват ненужните излишъци и коригират пътя на тези, които се
отклоняват от него. Кризите действат също
така отрезвително и прочистващо - по-малко
ефективните загиват, изчезвайки от пазара и след време се появяват
по-силни с нов по-добър продукт или услуга.
В този смисъл кризата подейства добре
на българската икономика. Последните данни на
НСИ показват, че средният принос на всеки зает през
първото тримесечие на тази година е бил с 5.2% по-голям спрямо
същия период на 2010 г. Казано с други думи кризата ни е направила
по-продуктивни - имайки предвид, че за това време заетите са
намалели със 120 хил., излиза че сме произвели същото
количество продукция (или повече), но с по-малко хора. А
нарастването на продуктивността е изключително важно, ако искаме да
настигнем бързо стандарта на живот, който имат в Западна
Европа.
На фона на всичко това НСИ изнесе
нови (по-актуални) данни за брутния вътрешен продукт на страната
ни. През първото тримесечие на 2011 г. спрямо същото
тримесечие на предходната година ръстът на БВП е 3.4%. Тези
цифри са по-положителни от данните преди месец, когато те
показваха ръст от 2,5% . Структурна промяна в икономиката ни
обаче няма - ръстът все още се дължи на износа на стоки и услуги,
докато вътрешното потребление остава в застой. Основните
причини за ниското потребление са няколко: на първо време високата
безработица (между 9 и 10%), която дава несигурност на хората и ги
кара да спестяват, а не да потребяват. На второ място бизнесът в
България, който е ориентиран към вътрешния пазар - той
все още не може да се отлепи от дъното и се бори да
оцелее.
За съжаление няма магическа пръчка, с
която бързо да настигнем по-богатите икономики. Всичко, което е
нужно да се направи е до болка познато, но си струва пак да се
повтори - реформи, с които да привлечем повече
инвестиции.
Източник: Калоян Колев




