Интересна
статия в Wall Street Journal на тема селското стопанство в
Гърция провокира множество страсти и коментари. Накратко
Гърция (че и Португалия) имат прекалено много фермери - тоест
прекалено много заети в селското стопанство, което до една голяма
степен влияе на конкурентоспособността на страната по
негативен начин. Земеделието е нископродуктивен, но същевременно
изискващ много усилия сектор в икономиката. Добавената стойност
също е ниска - спомнете си в България цяла
зима портокалите внос от Гърция се продаваха на 1
лв.-1.50 лв. в търговската мрежа.
Според данни на ООН,
едва 61%
от населението на Гърция живее в градски райони. За сравнение
Франция, която също се слави със своето земеделие има дял от 86%
живеещи в градски ареали. Дори България надминава с много южните ни
съседи - през 2011 г. над 73%
живеят в градовете.
Има множество трудове, които
доказват, че по-индустриализираните държави
(а индустриализация се осъществява основно в градовете)
са по-продуктивни. Хората се местят към градовете, където има
повече възможности за работа и по-високи заплати. Продуктивността в
големите градове също е по-висока отколкото в селските
райони.
Още малко данни: според Евростат
12% от гръцките работници са заети със земеделие, риболов и
лесовъдство. Средното число за ЕС е 3%, а в Германия само 2%
работят в тези сектори.
С големия дял на земеделието,
Гърция получава и огромна порция европейски субсидии за поддръжка
на този сектор. Освен че една голяма част от тях не се усвояват по
правилния начин,
след което се връщат обратно на Брюксел, субсидиите изкривяват
пазара и стимулират повече хора да се занимават със земеделие
вместо да търсят начини да се занимават с
по-високопродуктивна дейност. В дългосрочен план субсидиите
убиват стимулите за повече развитие, повече иновативност,
инициативност и т.н.
Снимка: sxc.hu
Източник: Калоян Колев





