Имаме президент. Протестът победи

Нищо подобно, скъпи приятели, протестът победи!

Днес слушах речта на президента Росен Плевнелиев и се чувствам освободен, вдъхновен и оптимистичен.

Спомняте си моите съмнения от предизборната кампания, какво не ми допада в кандидатурата му, както и ироничния ми видео коментар без думи при победата му на президентските избори. 

Дали президентът е самостоятелен и дали Борисов му влияе (т.е. дали е еманципиран)? Дали има сили да се справи с тежката задача (или ще опита да се скрие)? Дали от ентусиазиран експерт ще се превърне в истински политик? 

Днес получихме обнадеждаващи отговори на горните въпроси. 

Имаме президент!

Като баналната китайска капка, която безобидно капва върху главата на осъдения, 21–дневната ни (засега) лятна революция спечели. 

А уж властта е завардила всички подстъпи към себе си – реални и виртуални. В центъра на София се оформя нещо като Забранения град в Пекин, в който влиза дори и св. „Александър Невски“. По БНТ вървят безумните парламентарни „дебати“ без опозиция, за да не се чува гласа на улицата. Властта се старае да не вижда, да не чува и да не мисли за протестите. Опитва се да съществува в някаква си нейна пластмасово–хартиена реалност, фабрикувана ежедневно от пеевските медии и тиражирана от слугите ѝ. 

Това не е така – освен голата сила на полицията и загражденията, всичко останало отвъд оградите е бутафория и евтин спектакъл. Балонът Орешарски, който ще направи пук. Или пляк!

Протестиращи и власт контактуват в извънзаконовото пространство – протести необявени по реда на закона се сблъскват с необявено извънредно положение в центъра на София. 

Това трябва да спре, защото в сивата политика печелят само лошите. И президентът събра сили да излезе от това положение и да направи най–значимото политическо изказване от последните години. Той си позволи да заеме морална позиция, и лично да отдели добро от зло. 

Ако сега си замълчим и не реагираме, махнем удобно с ръка и си кажем „Какво толкова?”,  след време ще бъде късно. Апелирам за ясно разграничаване. Непукизмът ни докара дотук! За да се оттласнем от дъното, трябва ясна позиция, ценности и тяхното ежедневно отстояване.

Трябва кауза, ако щете и червени линии - граници, които не бива да се прекрачват. Не безпринципни договорки, а ясно позициониране. Който е за това България да е достоен член на Европейския съюз - от едната страна, който нарича европейските компании колонизатори и не уважава европейския химн - от другата страна. Който е за прозрачност в институциите и назначенията на висши държавни постове - от едната страна, който е за задкулисие и безпринципни назначения - от другата страна. А народът ще съди само по делата, а не по декларациите. (текстът от тук)

Оттук нататък чорапът на олигархията ще се разплита и ние трябва да го подръпваме енергично, за да не спира. 

Да дообрулим ореха от площада! Знаете мястото на срещата.

След като гражданите постигнаха освобождаването на Пеевски, след като в сериозните западни медии се заговори за българските протести и така западните политици най–накрая забелязаха четирите слона в българския стъкларски магазин, след като президентът зае страната на гражданите, принципите и закона, можем да се поздравим с историческата победа. 

Знаците за победа са тук – Атака иска сваляне на президента, БСП контраатакува с пресконференция, но току–що Рубикон беше преминат и пътят за сегашните управляващи е само надолу. 

Как аз разбрах посланието на президента – Той е за нови избори, за ГЕРБ в парламента (тоест против това Сидеров да задава дневния ред), против Сидеров. Голяма коалиция е възможен вариант, но не предпочитан. Това са мои тълкувания, няма ги в прав текст.

Оставката на правителството идва!

PS. Какъв късмет, че българският президент в момента не се казва Цветан Цветанов.