iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English

Капитулирахме ли пред тероризма?

26.07.2012

Януари 2012г:

„Ние осъзнаваме, че автобусите са слаба точка по отношение на сигурността. Това е защото има много добри условия за сигурност в самите летища, но извън тях вече не е така. Затова ги помолихме. Доколкото разбирам, местните служби сътрудничат с нас. Ние обаче не сме отправили нашето предупреждение към тях, защото имаме каквато и да било специфична информация; нито имаме източници, които да са ни посочили, че нещо ще се случи при вас. “

Дани Шенар, началник на сигурността в израелското транспортно министерство и отговарящ за безопасността на сънародниците си при туристическите им пътувания зад граница.

Това не е конкретният „сигнал“, на чиято липса се позовава премиерът и отговорните лица в България, когато говореха за невъзможността да се предотврати атентатът в Бургас. Това е професионален съвет от човека, чиито служебни задължения включват опазването на живота, здравето и имуществото на израелските туристи зад граница. Той е бил ДЛЪЖЕН да го направи и да застане с авторитета си зад него.

Как е реагирано на този съвет (независимо от това, какви съвети е получавал от други експерти, защото точно този съвет е получил голяма публичност в България и в Израел) –

Предполагам, че властите са разсъждавали по този начин: „Атентатите не стават изневиделица. Ако започне да става нещо, израелците ще ни предупредят. Няма начин такава подготовка да мине незабелязана, следователно ние можем да засилим мерките за сигурност, чак след получаване на съответния конкретен сигнал“, като са направени следните презумпции:
– Отговорността по откриване на подготовка на такъв акт можем тотално да я прехвърлим на Израел, дори ако се случи на наша територия. Рискът те да не я забележат е минимален; (Само че, на българска територия действат българските служби за сигурност, тяхно задължение apriori e предотвратяването на такива неща.)

Тоест, или отговорността е политическа:
– В допускането, че рискът от атентат, незабелязан от израелските служби е пренебрежим. Тогава, отговорност носи този, който пренебрегва риска.
Или отговорността е професионална (тя пак е политическа, но концентрирана в МВР и ДАНС):
– Тоест, допуснато е, че риск от атентат има и българските служби са работили усилено заедно/паралелно с израелските и нищо не са открили.

Отговор на въпроса, каква все пак отговорност трябва да се носи, ни дават следващите думи на премиера:

“Някой някъде написал и вие от вчера всички институции ги питате кога ще има едва ли не терористичен акт. Това е пагубно за туризма. Ако вие го четете това, ще дойдете ли в България?”, попита тогава Борисов.

“Защо искате да коментираме някакъв сайт, в който всеки може да си плати информации?, попита той. И продължи: “Мислите ли, че съседите им е хубаво, че печелим повече пари? В пъти е повече. Туристите са клиенти. Те имат една лятна почивка, ще отидат в България, Турция, Гърция. Битката за туристи между съседите е огромна. Особено в зимните курорти конкуренцията е голяма. Вие от вчера ни карате да коментираме някакъв сайт. Бъдете уважителни към себе си”, заяви през януари премиерът.

“Паралелно излязоха информации, че няма такова нещо и от израелските служби, и от нашите. Международните терористични организации наблюдават реакции, слушат и планират удари. България има прекрасна външна политика към арабския свят, аз бях председател на палестинската общност! Вие два дни говорите по това! Какви мерки да вземат органите! Те ако чакат да напишат в някой сайт и тогава да реагират, всички са за уволнение тогава. Съжалявам, че трябва да говоря като на бавно развиващи, с риск да ви обиди, това ми е отговорът. Това вреди на туризма”, завърши Борисов.

“Питайте в Англия някой ще ви обърне ли внимание? Ще ви допусне ли да питате въобще. Вие вредите. Имаме огромен ръст на израелски туристи. Някой иска да пропъди туристите, като ги плаши. Вие съдействате с всичка сила да не печелят българите”, каза премиерът.

Виждаме, че политическата оценка на ситуацията от правителството е, че тревогите, предупреждението и публикацията във вестник „Аарец“ са част от кампания, насочена против българския туристически бизнес и не само трябва да бъде пренебрегната, но и трябва с всички сили да ѝ се противостои или с други думи – рискът е пренебрежим.

Значи, трябва да се понесе политическата отговорност от пренебрегване на стратегическия риск и грешна оценка на ситуацията.

Политическа отговорност трябва да се понесе и за следните две изявления:

“Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде отчетено от хората, които вземат решенията за подобни (терористични) актове. Те се вземат централизирано, като се взема под внимание поведението на отделните държави“ Б. Борисов

„България има прекрасна външна политика към арабския свят, като изключим това, че завчера бих арабските посланици на футбол. В прекрасни отношения сме“, сподели премиерът.

Какво биха могли да означават те?

Първо, да приемем невероятното, тоест че премиерът действително мисли това, което говори.
Това означава, че дали в България ще се случи терористичен акт от радикални ислямистки групировки, зависи от две категории хора, – от тези, които държат дюнерджийници и от посланиците на арабските страни в България. Колко вероятно е това, и колко коректно е към тях?

Но заявленията съдържат още две твърдения, за които е редно да се понесе политическа отговорност, ако те не са верни:

– България е защитена, защото имиджът ѝ е отличен в мюсюлманско-арабския свят;
– Българската политика е балансирана (тоест, нито една от враждуващите страни в Близкия Изток не може да ни обвини, че се отнасяме несправедливо и взимаме страна и, съответно, няма да бъдем цел на отмъщение или акт на война);

Има и второ тълкувание, по-вероятно – че премиерът знае, че говори глупости, но просто бяга от неудобни въпроси, казвайки неявно на интересуващите се журналисти „Ние си знаем работата и ще правим каквото смятаме за добре, а вас ще ви баламосвам.“

Само че, този вариант предполага поемане на още по-голяма политическа отговорност. Защото, ако в първия случай (ако той наистина мисли горните неща) може да говорим за слабоумие или наивност, то във втория случай говорим за съзнателни лъжи и злонамереност и съзнателно концентриране на цялата отговорност в изпълнителната власт.

Но да отрежем от тортата на политическата отговорност и на вицепремиера Цветанов. Борейки се както обикновено с докладите на ЕК и с оценките, а не с реалните проблеми, МВР излезе с изпреварваща „равносметка“ на успехите си:

„Мерките за сигурност в туризма способстваха за увеличаване броя на туристите, посетили страната ни, с ръст от около 7 % годишно;“
„Възстановено е доверието на европейските партньори и тези от НАТО;“

и генерален извод: „ 100 % изпълнение на предизборната програма в сектор МВР.“

снимка

Да продължим с премиера. След терористичния акт, той би отбой и отново извърши типичната за това управление маневра „кръгом“

„Не беше далеч времето, когато Мюсюлмански братя от Египет се третираха като групировка, а те спечелиха демократично изборите и дойдоха на власт. България е малка страна със смесено население и за България е важно да бъде спокойна дестинация и колкото по-малко по тази тема в България говорим, толкова е по-здравословно е за нас“ Б. Борисов

Е да, то май и в България групировка може да дойде на власт и тогава всички в чужбина трябва да я смятат за легитимно правителство, но да не се разсейвам.

Тук виждаме изоставена всякаква амбиция за справедлива, активна и балансирана политика в Близкия изток, дюнерите и футболът като антитерористична политика са забравени, вече се разчита на стратегията „не чул, не видял, не разбрал“, тоест ще се снишим, докато отмине бурята, а след това ще видим какво ще правим (кой е автор на тази политическа концепция в новата история на България, знаете ли?).

Преклонена главица сабя не я сече.

Тоест, България на практика капитулира пред тероризма, като счита, че сама не може да отговори на никакви предизвикателства в тази област. И отново един конкретен човек носи отговорност за това. – „Пишете ни двойка като правителство и държава, ние ще си мълчим засрамени.“

Между другото, това не е краят. Очаквам тероризмът да бъде използван неведнъж в близките месеци за сериозно ограничаване на гражданските права. В случая не искам да се окажа прав.

PS. Сигурно още се питате, защо няма пълен разказ за срещата ми с премиера Борисов. Всъщност, причините са две (като изключим и изненадващата липса на време през юли)

Първо, самият разговор е добре документиран на видео и вече и в текст. Тоест, това което се вижда там е главното и няма какво да се разказва за нещата, които се случват извън камерата, защото камерата е насочена към този, който говори в момента, накъдето беше насочена и моята концентрация.

Второ, защото думите, особено тези на премиера, нямат особен смисъл за разговора. Отнема ми чудовищни усилия смилането на всяко изречение, и ваденето на по-обща логика на разговора, която да преразкажа с няколко думи. Премиерът като че ли ангажира повече емоциите от думите, когато говори и затова чистият логическо-семантичен анализ на изреченията му не носи кой знае какъв смисъл, или поне не главния смисъл на разговора.