Това е книга на Кърт Вонегът, която прочетох в Читанка. В нея
натрапчиво се опитват да ме убедят да не я чета, защото човек може
да се фокусира върху приятните неща и да игнорира неприятните.
Вероятно ако бях убеден, нямаше да я прочета, защото е тежка.
Допадна ми купчината идеи, хвърлени ей-така, между другото. Между
[...]