Леля Джейн знае най-добре

Н. и П. предложиха да гледаме заедно „Мир, любов, недоразумения“, и тъй като наскоро бях на хипарска вълна, се съгласих.

Малко ми е странно какво прави филмът в афиша на Киноманията.

Вероятно е заради Джейн Фонда, която на 75 прави доста добра роля и изглежда направо страхотно.

Казах ви, че е приказка - майка баба и внучка носят един и същи размер дрехи. (снимка)

Посветен на семейството и развода, на отношенията майка-дъщеря, на разкрепостяването, на израстването, на творчеството и любовта, той очевидно е насочен към женската публика.

Която и се беше събрала преди прожекцията пред залата, в съотношение 5-6 към 1 спрямо мъжката.

А пък мъжката можеше да се наслади на опашката, което пък говори за силата на позитивното мислене.

Иначе като кинематография не бих казал, че творбата има кой знае какви достойнства (гледам и imdb ѝ дават скромните 5/10 звездички ).

Жалко и че Кайл Маклоклън има общо три сцени и две реплики.

Комедийният потенциал се състои във факта, че бабата е доста по-разкрепостена от майката и това което майката забранява, бабата поощрява. Смешно е баба ти да ти дава нещо за пафкане и да те подтиква към по-интензивен полов живот, а майка ти да ти забранява.

Така че филмчето става да речем да се видиш с приятелки на неделно лате, да поклюкарите над торбите с шопинга, после да ги заключите в колата и да влезете за диетична порция духовна храна в киносалона.

Да се гледа ли? Феновете на Джейн Фонда трябва да го гледат, защото лелята прави добра роля. За останалите - не знам. Може би, ако силно вали навън.

Саунтракът е по-добър от филма, имам намерение втори път да погледна кои песни бяха включени вътре.

Под звездичките следва преразказ с елементи на разсъждение на филма, продължавай на свой собствен риск...

*******************************************************************************

На адвокатката Даян, „tight-ass lawyer in a need of a soul transplant“, (Катрин Кийнър), въпреки че е омъжена за Марк (Кайл Маклоклън), нещата не ѝ вървят блестящо и той иска развод.

И тъй като тя не може да си намери място, не ѝ идва по-добра идея от тази да натовари децата в семейния SUV и да види майка си, която не е виждала на живо от 20 години.

Майка ѝ Грейс (Джейн Фонда) е вълшебната фея от хипарските приказки. Живее на село, на място кръстено Удсток, където е царицата-майка, командваща парада и където времето е спряло малко след 1969г. Там се слуша музика от грамофонни плочи, карат се фолксвагени-костенурка, кокошките щъкат и цвъкат из къщата, а ганджата е най-отглеждания зеленчук.
Царуват свободните нрави на поколението на цветята.

Милите семейни спомени са от концерти на Хендрикс, Дилън и Грейтфул Дед.

Всяка седмица комуната ходи да протестира срещу войната за да не губят форма (не става ясно дали знаят срещу коя война и дали сменят плакатите) и размахват плакати някъде в близкия град.

Винаги съм се чудел тия хора откъде намират пари, за да живеят.

Бабата-фея се заема веднага да уреди дъщеря си и внучетата с гаджета и почти веднага успява, но както може да се очаква от един филм за по-романтична аудитория, романтичните развръзки са към края на филма, докато, знаете, романтичните развръзки във филмите за мъже са в началото, за да има повече време за хепиенда.

Свръхинтелигентната внучка пък има морална дилема, която я измъчва през цялото време – може ли да си хване за гадже местния месар, след като той се е посветил на такова страшно и антихуманно занимание – разчленяване на животинска плът.

Но почти веднага разбираме защо един толкова подходящ за гадже младеж реже мръвки и ги мята на кантара – защото баща му е бил разорен от корпорация, продаваща ГМО семена и той има мисия да победи тази несправедливост.

Както можете да се сетите, всичко свършва окей, дори малкото внуче (изгряваща надежда на американската кино-индустрия) успява да се уреди с млада хипарка горе-долу на неговата възраст.

Накрая майка и дъщеря дори се сдобряват и започват да живеят заедно (надявам се, че дъщерята има спестявания).