Майло на Марс - едно логично продължение

Добре че са Дисни (Пиксар) и всички други филмови студия, които правят детските филми в последно време – т.к. в последните една-две години почти не изпускам дългометражна анимация по кината, с чиста съвест мога да кажа, че повече от 60% от тези филми не са само за деца. Хлапетата се кефят, но и вие има какво да видите. „Да си отлгедаш дракон“ и „Играта на играчките 3“ пък са направо гениални; на обратния полюс бяха „Уинкс“ и „Артур 3“ – там само децата се кефеха, пък горките татковци се прозяваха, но като цяло пълнометражната анимация става за гледане.
Бяхме тръгнали за „Рио“, но се оказа, че премиерата му е следващата седмица, затова се намъкнхаме на Майло на Марс в неделния следобед.

Малко отклонение:
Не мога да разбера две неща в днешното киноразпространение: Огромен климатизиран салон, в който на почти нов филм (има няма две седмици от премиерата) ходят общо 15, маскимум 20 човека. Разходите по прожекцията са фиксирани и защо по дяволите трябва да поддържат 12/10 лева за 3D филм, за да влязат 20 човека. Ако са 9/8 дали няма да са 40 човека, а ако са по 6/5 лв – може и 60 човека да влязат ? Дали пък общите приходи няма да са повече?
А другото , което не мога да разбера и не приемам: добре, 12 кинта платих, ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ трябва да гледам същите реклами, които мога да гледам безплатно по телевизията? Защото по телевизията мога да ги изключа и да ида до тоалетната, а в киното – не мога??? Може ли или не можа да ви...?






Та да се върнем на Майло на Марс.
Историята е за едно момче с добра и строга майка, което го мързи да хвърля боклука и което в пристъп на ярост казва „Щях да живея по-добре, ако нямах майка“. Разбира се Бог (в лицето на марсианките) чува молбата му и те (марсианките, де) отвличат майка му, а той тръгва да я догонва, за да си я върне...

Познато нали? (от край време знам, че мечтите и желанията за голямо наше съжаление имат ужасното свойство да се сбъдват)

Та момчето, чийто баща закъснява от командировка, заради отменен полет, хваща в последния момент кораба на марсианките, носещи майка му (домакиня и майка) към едно ново бъдеще. И попада на Марс в обществото на бъдещето: повърността на планетата е напълно опустошена (както е и сега на Марс), а жителите и жителките живеят в една огромна кухина под повърхността и са построили новото общество – в горната половина на подземието има един футуристичен град (Много напомня града на клонингите от „изчезналата“ планета от Междузвездни войни – там където се отглеждаха клонингите, ако се сещате – само че във Воините този град висеше над океана, а в случая с Марс, висеше над океан от боклуци.)

Та в града (горе) живееха победителките от еманципацията, а в океана от боклук – победените, космати, миришещи мъжки. Много красиво строго разделение :)

Как се размножаваха ли? Като картофи (Дисни е взел призива на бате Бойко насериозно ;) – децата се изпукваха от земята като картофчета, и ако са момиченца получаваха личен робот-бавачка, а момченцата биваха събирани в кошове и сваляни на долното ниво, сред океана от боклук, където косматите мъжки ги отглеждаха по свой образ и подобие (космати и танцуващи)

Живот- приказка :)

Да ви кажа ли защо отвличаха земни майки? Заради ролята им в ограниченото патриархално общество на Земята , а именно – че са майки и могат да гледат деца, защото роботите-бавачки трябваше да бъдат програмирани по някакъв начин – марсианките се занимаваха с всичко друго , но не и с женски дела (т.е.изобщо не отглеждаха деца, а бяха администраторки, военни, политически ръководотели) и нямаха know-how –то как се отглеждат деца. Та – взимат една земна майка, изпразват я от информация, която наливат в роботите-бавачки. Проблемът беше , че при „изпразването“ носителят на информацията биваше унищожен ...

Естествено във филма има и героизъм и любов, гнусни диктаторки и бластери и изобщо всичко необходимо за едно приятно изживяване

Но няма да ви разказвам повече – филмът е доста симпатичен и си заслужава гледането.

Пък накрая щерка ми ме държе здраво за ръка (за да не изчезна някъде ;)