Разбирам горе-долу сръбски и съответно хърватски и другите езици от тази бързорастяща фамилия. Не мога да говоря и да пиша, за съжаление.
Когато бях в Белград, реших да си купя някакви интересни книжки, и то без да се консултирам с никого, просто за да се опитам да направя някакво лично откритие.
Едната от книжките, които си харесах, беше „Вътрешни работи“ на Милан Милишич, която ме грабна с късите си бели стихчета/сентенции/притчи, с която беше пълна.
Днес проучих повече за автора и се поздравих с добрия вкус. Човекът се оказа голям хърватски поет и преводач (превеждал Толкин и Робърт Фрост), със сериозно влияние върху съвременната сръбско-хърватска и т.н литература.
Когато чета тази книга, написана преди 20 години, най-близкото нещо, за което мога да се сетя, че ми прилича по жанр е... литературния блог ;-)
Какво значи да изпревариш времето си.
Маймуняк
Един хубав ден маймунякът скочил от клона и казал:
– Аз съм човек.
– Какво ще правиш? – го попитала жена му.
– Ще се боря до последна капка кръв на земята да има мир, радост и право на самоопределение
– С кой ще се бориш?
– С всеки, който ми падне. – отговорил маймунякът.
– Ама това е труден живот, който деформира. Ще трябва да ти опада козината и опашката. Ще трябва да изобретиш речта и да бъдеш нещастен като Тарзан, на когото все му е неясна връзката между майките и маймунките.
– Не дрънкай. Ще измисля нещо. Ще се занимавам с поезия и психология.
– Хи-хи-хи-хи-хи.
Източник: Комитата