(Има риск да разберете за сюжета на Забвение/Oblivion повече,
отколкото е необходимо, за да ви е интересен в киносалона, така че
продължавайте на свой собствен риск)
Ако сте гледали
- Соларис (Главният конфликт е в човека, независимо от технологиите),
- Зов за завръщане (Total Recall) (Кой съм аз?),
- Матрицата (Какво е реалност?),
- Специален доклад (Къде са границите на морално допустимото?) и
- Final Fantasy (Кой е врагът?),
в сюжета на Забвение (Oblivion) няма да намерите големи изненади.
А като тежест, най-много влияние, в емоцията и в световъзприятието, върху сценариста Косински изглежда е имал Станислав Лем.
Том Круз играе Джак Харпър, техник, който през 2077г. работи като поддръжка на бойни роботи, охраняващи последните приготовления на оцелелите от чудовищна война и екологична катастрофа хора да напуснат Земята и да се заселят на една от луните на Сатурн.
Тоест, екзотичната идея на някои политически сили у нас да се изпратят само някои малцинства на Сатурн е творчески доразвита да обхване цялото население.
Джак живее в невероятен високотехнологичен имот на върха на кула, заедно с прекрасната блондинка с добро сърце, но взискателна, праволинейна като булдозер и оперирана от сантименталност, Вика.
Допускам, че е била отличничка в предишния си живот.
Централен обект, чрез който си движат цялата дейност в имота, е античната маса Microsoft Surface, която още функционира!
И въпреки че двамата се харесват и си харесват и къщата в облаците с басейна, Вика с нетърпение брои дните до края на мандата, докато на Джак хич не му се тръгва и като истинско непораснало момче си има специални места тук-там, а и непрекъснато му се случва нещо интересно между ремонтите.
Отделно го мъчат натрапващи се еднакви сънища, за които няма обяснение.
Тук спирам с преразказа.
Филмът разглежда въпросите за идентичността и самоидентификацията (Кой съм аз? На кого служа?), за отговорността, за това, което прави от човешкия материал хора. За какво е редно да се жертваш? Кой е врагът и къде се намира?
Визуално е съвършен с постапокалиптичните си панорами, архитектура, с изпипаните джаджи, оръжия и транспортни средства и със силно подвижната си камера. И, въпреки че феновете на търсенето на науката в научната фантастика ще открият проблеми с мащабите, физичните закони, законите на климата и биологията, сюжетът не изглежда толкова невъзможен, че да дразни или да е твърде смешен.
Да се гледа ли? Напълно окей е, не само екшънът си струва, но и е от филмите, които размърдват мозъка и събуждат емоциите, макар че не очаквайте кой знае какво.
Том Круз и Морган Фрийман? Твърде клиширани и двамата, парадоксално може би по-неизвестни и по-трудно пасващи актьори биха придали повече смисъл на ролите си.
Странно защо не е 3D, голяма част от сцените са в полет и в грандиозни пространства.
Източник: Комитата