Мъчително изстъргване на глупостта, но половинчато

Силно бях разочарован, когато разбрах, че този демонтаж е само частичен, тоест конструкцията няма да бъде премахната, а ще бъдат отстранени само опасните части от нея. 

Тоест, грозният паметник ще стане още по-грозен, защото само ще бъде обрязан и ще се лиши и от цялостния си замисъл. 

За разлика от мнозинството противници на паметника, смятам, че ако бъде оставена само неговата чисто геометрична част, а статуите и надписите бъдат отстранени, то той би могъл и да остане под някаква форма в парка, като му се придаде и полезен смисъл – например да бъде приспособен като стена за скално катерене или като някакъв атракцион.

За съжаление, ще бъде запазена само най-грознота и ретроградната част, чието място отдавна е в музея до КАТ.

Наблюдавайки отношението към паметниците и паметта в България, заключавам следното – има скàла на непомръдваемост на паметниците у нас.

Най-лесни за местене, складиране в задни дворове на музеи, губене и пренаправяне са паметниците на реални жертви, на редови граждани, които са изпълнили дълга си към България и са загинали на нечие бойно поле.

Доста по-трудни за местене и демонтиране са каменно-железобетонните мистично-суеверни теософски бълнувания на Людмила Живкова и на артистичния кръжец около нея.

"Около 1/3 от металната конструкция ще бъде премахната, но няма да има взривове. Със сигурност статуите ще бъдат запазени", категоричен е Калинов и продължи: „Трябва да предложим една нова и безопасна визия на паметника".
Авторът на монумента Валентин Старчев ще предложи нова визия за него. Минали са 30 години от създаването му - достатъчно време, за да се промени идеята за 1300 години от създаването на България.

Арх. Калинов разказа, че едната композиция изобразява Симеон Велики и книжовниците, втората символизира жертвите, дадени по време на историята на страната, а третата композиция е на Съзидателя, който продължава да строи България. Само за 8 месеца Валентин Старчев е трябвало да измисли паметника и бързите срокове са провалили изпълнението. („Труд“)

И най-трудни са символите на съветската окупация, които дори не се обрязват от гузна съвест, като тези предишната група, а дори се лъскат и ремонтират.

Един приятел ми каза – „Какво се чудиш? Причината е съвсем очевидна и изразява отношенията на собственост в България. Колкото по-трудно се мести нечий паметник в България, толкова повече той е собственик на държавата.“

Много добра аналогия. 

Отдолу можете да видите снимки и видео от днешните процедури по отстраняване на част от конструкцията.

Както обикновено, управляващите от ГЕРБ ще свършат работа, ама половинчато и ще опитат да запазят паметника, „премахвайки“ го. Както с много други неща.

А защо точно сега – ами не се ли сещате? На 31-ви август Той ще открива метрото Си и не иска да му се пречкат разни грозотии. Обяснението е на една японка, живееща понякога в България, не е моя. Гениално обяснение!