Нищо в Нешвил

Снощи (днес) гледах чилийския филм Musica Campesina или Country Music (кой дава звездички на тия филми?!) като част от Sofia International Film Fest.

Досега не бях чувал за чилийско кино, но този филм не ме мотивира особено да си търся още нещо от него.

Историята е проста – Алехандро Тасо от Чили пристига в Нешвил, Тенеси, къде случайно, къде да си търси късмета.

Филмът проследява първите няколко седмици от престоя му, в които... не се случва нищо.

Зяпане на телевизия, „Джак Даниелс“ с лед, интервю за работа, случайна среща с друг човек от съседна държава, гостуване при двама странни типове.


Обещанието за кънтри музика, заради която отидох, не се изпълни, а се надявах да чуя нещо, с което да си попълня фонотеката.

На излизане от киносалона си мислех –

А дали този филм не е по-слаб дори от „Шменти капели“?

Което е интересен въпрос, защото знаем, че физически е почти невъзможно.

Филмът се опитва да ни показва само задкулисието на живота, без въобще да показва публичната му страна. Показва тъпотата и скуката на първите дни на тежкия имигрантски живот.

Само искам плахо да вметна, че дори героят да умира от скука, има кино-средства, с които хем да почувстваме душевното му състояние, хем и ние да не умрем от скука покрай него.

Не само аз бях на това мнение, около половината салон си излезе преди края.

После разбрах, че филмът е бил сниман за 10 дни, докато режисьорът е гостувал на университета Vanderbilt

За студентска курсова работа или дори дипломна, е супер!



Поне разбрах за филм на Робърт Олтмън  – „Нешвил“ от 1975г., който смятам да проверя какво представлява.

Също, попаднах в киното на интересни визуални артефакти: