Новият ден на лъжата

Ето, и дойде този 9-ти септември.

Отношението към датата в най-новата българска история е много симптоматично. Колкото по-на зле отива държавата, толкова по-позитивно е отношението към 9-ти.

Имаше едно такова време, някъде през 90-те. Жан Виденов беше дошъл на власт и беше направил първи опит за реанимация на 9-ти, правейки го почивен ден (09.09.96г.) (ако спомените ми не са верни, поправяйте ме). Беше понеделник, аз бях на морето в още незастроения „Слънчев бряг“ и помня как на една от сергийките имаше радио, по което говорителката жизнерадостно обяви – „Вие сте с предаването 'Делови понеделник'“.

Тогава медиите имаха гръбнак и чувство за хумор.

Всичко е много просто – опираме до въпроса за лъжата и истината.

Днес от 17 ч по телевизията ще се прави изкуствено дишане на „правилното“, облечено във власт и с пагони дисидентство.

Днес допуснах една грешка, която никак не беше трудно да допусна – по телевизията вървеше  концерт на руски композитори в парка на голям дворец. Реших, че концертът е в Петербург и написах в туитъра:

Симфоничен концерт от Петербург по тв, неделя е, Кеворкян в 17,00. Абе, да не е 9-ти септември?

Бдителни читатели ме питаха за подробности около концерта, проверих в сайта на БНТ и се оказа, че концертът е от Виена, парка Шьонбрун.

Е и?

Защо имах дежавю?

Още щом чух първите акорди на музиката, си спомних  как едно време, по официални празници, София напълно опустяваше (след манифестациите) и човек можеше спокойно да се разхожда по жълтите павета без да види жива душа. Нито едно заведение или магазин не работеха в центъра, така че нямаше и сериозна причина да се ходи там.

За озвучаване, по радиоуредбата (радиоточките, високоговорителите, разположени на всеки ъгъл в идеалния център) пускаха музика – но музика, в никакъв случай не весела или развлекателна. Пускаха само „сериозна“ музика – революционни песни, маршове и руска симфонична музика.

Подобна беше ситуацията в дните на официален траур, когато умираше поредният генерален секретар на ЦК на КПСС (съветската компартия).

Един познат ми каза, че най-смисленото парче, пускано по тази уредба била „Душа“ на „Диана Експрес“ и след този случай тонрежисьорът си имал проблеми с политическото ръководство, защото песента била „неподходяща“ за случая.

В момента в България най-трудно се влиза в клуба на русофилите, да ви споделя искрено. Ето, аз почти всеки ден слушам радио „Эхо Москвы“, вълнувам се от съдбата на Pussy Riot и Михаил Ходорковски, от руско-грузинските отношения, гледам руски филми, слушам руска съвременна музика и класическа такава, чета руски блогове, но винаги съм заклеймяван като русофоб...

Сигурно защото русофобите в България всъщност са тези, които не харесват Кремъл (не архитектурата му, а екосистемата по стаите). Отношението към Русия на практика няма значение за горното определение.

Ситуацията с киното е най-деликатна.  Ето и другарят Ленин е казал – „За нас киното е най-важното изкуство“. А за нас телевизията, другарю Ленин.

Та, колко „съветско“ е съвременото руско кино?

На 6-ти септември, празник с изключително значение за съвременна България, който беше отбелязан с подобаваща кичозна помпозност, гледахме филма на натегача Михалков „12“, римейк (филм направен наново със същия сюжет) на великия „Дванайсет разгневени мъже“ на Сидни Люмет.

Как пък не се излъгахте да ни пуснете Люмет!

Каква е разликата с оригинала ли (ако не сте ги гледали)?  Вкарването на политика, разбира се –  за добрият руски офицер в Чечения, ключовата фраза, че „няма бивш руски офицер“ (това е ролята, която Михалков е избрал за себе си) и окарикатуряването на „професионалния демократ-антикомунист“. Художествено решение на лош вкус, сервиран ни точно за празника от БНТ.

В малките часове на 9-ти септември пък гледахме друг натегачески филм – „Адмирал“ – игрален филм–сапунка от една серия за адмирал Колчак, в който лошите не са толкова комунистите, с които се е бил истинският исторически адмирал, ами чужденците от Запад, антируските демони.

Разбира се, БНТ има право на лош вкус и това е най-желязно спазваното правило на демокрацията в България от ден първи, но аз все още имам друго право, най-крехкото – свободното слово и смятам да се възползвам от него, докато мога.

Срамота е, че почти четвърт век след 1989г още търсим дефиниции и категории, още броим жертвите на комунизма, още се огъваме пред руския натиск.

Брат на баба ми е бил съден по време на войната от военен съд и едва остава жив. След идването на 9-ти, заедно със съкилийници, вижда сметката на надзирател, който е обичал да се гаври с него.

Сестрата на баба ми е била тормозена от полицията с обиски и подигравки (полицаите са чели публично любовните ѝ писма) и след 9-ти е търсела пистолет, за да види сметката на няколко полицаи. Не е успяла да намери.

До ден днешен се повтарят нацистко-комунистическите измислици за играчки-бомби, пускани от съюзническата авиация върху България, като оръжие, насочено специално срещу деца. И в моето семейство са заблуждавали роднините ми, че братът на баба ми е загинал от такава играчка.

От друга страна, повече от 20 години семейството ми води титанични борби за реституция на  земя (около Варна, затова е такъв проблем ), която е отнета пак като следствие от горната светла дата.

Одобрявам ли? Нищо не одобрявам – нито разчистването на сметки, нито колективизацията. Не одобрявам доносниците, нито еднопартийната система, нито слагачеството, нито цензурата.

Не си е отишъл 9-ти и няма да си отиде ако малоумно-умилително-лигаво продължаваме да го възкресяваме година след година без да го осмисляме, пък било то и предпазливо с изложби на Рьорих, предавания за езерото Байкал, славословене на Людмила Живкова, руски филми и руски композитори точно по празниците, припомнящи най-лошото, което Русия е направила за България точно на тези дати.

И разбира се, няма как да забравя – националноотговорна журналистика с пагони, която смята да възкресява „морала“ в телевизията, но без Пинко – розовата пантера.

Американският камион мистериозно се превръща в танк.  Добавят се лозунги, знамена и въобще – 9-ти като 9–ти, ден на лъжата.

За оправяне на вкуса в устата, не забравяйте да гледате днес (9-ти септември 2012г) от 18,30 Асен Генов с гости Венци Мицов и Калин Терзийски в „Разгневени млади хора“.

Снимка „Изгубената България“