06:52
Макар подреден и очакван, фалитът на
гръцката държава предизвика не само множество полемики и страсти,
но и извади от историята също толкова интересни истории на държавни
фалити през вековете. Ето няколко позабравени истории.
От историческа
гледна точка световният шампион с най-много фалити е Испания – цели
18 пъти страната е обявявала фалит или не е изплащала част от
задълженията си. До 1800 г. кралството обявява фалит 6 пъти, а само
през 19-и и 20 век страната изпада в неплатежоспособност 12 пъти.
Основната причина за този печален рекорд е финансирането на скъпи
войни (вкл. граждански такива), които много често имат пагубен край
за страната. Испанският крал Фелипе Втори поставя печален рекорд -
по време на управлението си довежда страната до банкрут цели три
пъти през 1557, 1575 и 1596 г. именно поради участието на
страната във военни действия. Всъщност от всички 18 фалита на
Испания, 16 са били предизвикани от военни начинания, а само 2
(през 1851 г. и 1882 г.) от други фактори.
Любопитна история
е и фалита на Османската империя през 1875 г., малко преди
избухването на Априлското въстание. В средата на 70-те години на 19
век Голямата порта изпитва сериозни икономически затруднения.
Приходите в хазната спадат, а дълговете към западните банки се
увеличават и стават все по- трудни за обслужване. За да позакрепи
финансите си, Османската империя решава да вдигне данъците и дори
да въведе нови (например военният данък, плащан от немюсюлманите,
започва да се събира и от новородените момчета). Това предизвиква
сериозно недоволство сред хората, с което започват и редица
въстания в Босна и Херцеговина, България (Старозагорското) и др.
Голямата порта е изправена през избор - да плаща лихви по външните
си заеми или да отдели средства за потушаване на въстанията. На 6
октомври 1875г. тя обявява, че преустановява пащанията на лихвите
по издадените от нея ценни книжа, с което де факто обявява частичен
фалит.
Аржентинския
фалит от 2001 г. е най-големият държавен фалит до момента, а според
някои анализатори положението в латинската страна много наподобява
на това в Гърция през 2010 г. През 90-те години на 20
век Аржентина изпитва сериозни икономически трудности –
годишна инфлация от 5 000%, високи дефицити и икономическа
стагнация. Въведена е нова валута, която правителството фиксира за
щатския долар. Валутният борд проработва – правителството
стабилизира своите финанси, инфлацията спада, а чуждестранните
инвеститори започват да идват в страната. В края на 90-те години
обаче ситуацията вече не е толкова розова. Основните партньори на
Аржентина – Мексико и Бразилия изпитват сериозни икономически
кризи. Бразилия девалвира своята валута, а доларът се покачва,
което прави аржентинското песо неконкурентоспособно. Никой не иска
вече да купува скъпите аржентински стоки. В същото време публичният
дълг нараства, а приходите в хазната намаляват главоломно. През
2001 г. хората започват панически да теглят своите спеставяния от
банките, да ги конвертират в долари и да ги изпращат извън
страната, което от своя страна предизвиква банкова криза и фалити.
Правителството реагира чрез замразяване на всички банкови сметки в
страната. Позволено е да се теглят суми само до 250 долара на
седмица. Това предизвиква още по-големи социални напрежения, които
водят и до политическа криза. Новото правителство обявява спиране
на плащанията по външния дълг (в размер на над 100 млрд. долара) и
слага край на фиксирания валутен
курс.
Източник: Калоян Колев
1 USD = 1.87448 BGN
100 JPY = 1.23466 BGN
1 GBP = 2.36103 BGN
1 CHF = 2.07295 BGN
