Отговори трябва да има и ще има

Днес е 42-рият ден от протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. И да се надяваме на символиката, че това е ден, който може да ни даде ако не всички отговори на всички въпроси за живота и вселената, то може да го направи поне за известно време напред.

Каква е равносметката?

Тънките сметчици на управляващите, че 42 летни дни ще са достатъчни, за да заглъхне протеста на жълтите павета, не излязоха верни. Това са сметчици, породени от често срещаното заблуждение, че другите ще постъпят като теб, изправени пред същия избор.

Защото за хората във важните кабинети този избор не стои – те няма и да мигнат, преди да решат кое им е по-важно – лятото или принципите. Изборът им е още по-лесен, защото принципите им всъщност отдавна прашасват някъде по партийните документи.

Учудващо много хора, избраха това, което правителството и управляващите партии смятаха, че е напълно немислимо – решиха да правят това, което трябва, пък да става каквото ще.

Какъв признак е това? Какво означава?

Нашият тип демокрация разчита на представителството (и затова е представителна демокрация), т.е. че там, някъде във властта, има човек, който дали заради тесния си личен интерес, дали заради твърдо спазваните си принципи, пази интереса на отделния гражданин и прави всичко възможно да възстанови справедливостта, ако този интерес е нарушен. В най-циничния си вид тази философия звучи така – няколко банди се въртят във властта, но ако демокрацията функционира, понеже трябва да печелят избори през няколко години, то те се стараят да пазят приличие и да се конкурират за гласовете на хората.

Така че хората излязоха на улицата, защото видяха, че няма на кого да се надяват, освен на себе си, защото следващите редовни избори са безкрайно далече, а тези във властта, които трябва да гарантират справедливостта или просто дезертираха, или им се подиграват, а трети дори не ги забелязват.

Така се получи, че партиите във властта бутафорно се смениха, БСП смени ГЕРБ, но КТБ, Пеевски и Бареков и подобните на тях черепи, тимове и пр. останаха на власт и поискаха още.

И като в каубойски филм, в който добрият герой обръща масата и вади патлаците, щом усети, че на масата с него стоят мошеници, така и няколко десетки хиляди души в София и тук-там в други градове усетиха, че е време сами да се защитават, ако искат да има място за тях и децата им в България и излязоха на улиците със свирки, тромби, знамена и импровизирани плакати.

Близо 40 дни този протест беше цивилизован и поради това обект на нападки – това не бил сериозен протест, било карнавал, фестивал или направо вечерна разходка, хората всъщност излизали да си разхождат кучетата, или да разходят вечерята, били твърде усмихнати, а и хора, които могат да си плащат сметките всъщност нямат право да протестират, какво протестират като и без друго няма смисъл, щото и десницата е същата, само се морят и т.н.

Е, да, тъжно е, когато ти кажат, че нямаш право да протестираш, освен ако не е заради материалното и заради стомаха и то същите тези хора, които обичат по навик да громят бездуховността на консуматорското общество или на капитализма.

Но стане ли по-напечено, тогава изведнъж критиките към „фестивала“ и „представлението“ секват. Започват да се разнасят павета пред медиите, да се хули по традиция „конфронтацията“ и да се обяснява, че протести в културна държава така не се правели.

А как? С фестивали ли?

Протестът няма да изчезне. Наблюдавам как от ден на ден решителността на протестиращите заменя умората, как хората се опознават и сплотяват, как протестът започва да се вплита в личните планове като вечерни частни уроци по демокрация, от които няма как да отсъстваш.

По-обезпокоителното е, че правителството и БСП са се вкопчили с мъртва хватка във властта, че независимо от тежките последици, които сегашното им поведение ще донесе на кариерите им, независимо от „бъдещето“ което готвят на партията си, независимо от унищожителния съюз с „Атака“, независимо от вътрешното съпротивление в партията, независимо от логиката, независимо от западните партньори и съюзници, те нямат намерение да пускат кокала.

Нима сериозно мислят, че така може да се управлява? Готови ли са да понесат отговорността за ескалацията на протеста? Готови ли са да понесат отговорността за финансовото състояние, за тежко увредения имидж на България, въобще за всичко, което следва като понасяне на отговорност?



Готови или не, ще им се наложи, а протестът ще победи.

Резюме от Александър Бойчев: Sueddeutsche Zeitung с коментар за Сергей Станишев и неговата упоритост да държи властта на ВСЯКА цена. За разлика от други западни медии, тук се припомня произходът, семейството и зависимостта на Стани_шеф от миналото. Както и става въпрос за писмото на млади социалисти до ПЕС, посочващи зависимостта на днешното БСП от крайно-дясна националистическа партия, отричаща Холокоста