TILT е
най-добрият български филм, правен след 90-та година, който съм
гледал.
„Дзифт“ беше поносим. „Източни пиеси“ и „Мисия Лондон“ не съм ги гледал.
Във филма участват млади актьори, които не са ми познати, но разбрах, че били звезди от сериалите, които вървят в момента. Справят се отлично! Особено актрисата, която го раздава типичната бунтарка от епохата.
Историята е за една компания момчета, почти мои връстници ;-), които се кефят на скейтбордове, видеокасети и хубава музика и правят по някой лев от далаверки покрай дребен бандит.
Скейтовете обаче са рискована работа, особено когато си ги правиш сам, и лека злополука завързва в един сюжет много разнообразни герои.
Аз бдях много усърдно, за да видя, дали ще има някакви разминавания с епохата. Общо взето нямаше, като изключим чешките трамваи преди 90-та и мобилните телефони малко след 90-та. И гардеробът също изглеждаше пипнат, макар и твърде луксозен за времето си. Паметникът на съветската армия върши идеална работа като декор и припомня какво беше отношението към него от нормалните граждани.
Жаргонът е представен много реалистично. Разни думички като „лебедар“ не бях чувал от дълго време. Имал съм същите чанти и якета, които се моткаха по екрана. Реалистично е представена и народната милиция, в гонитба след частници и хулигани.
Бурният исторически фон не е преекспониран и е просто чудесно платно, върху което да се разгърне действието.
Емигрантските сцени и образи са достойни за цял отделен филм, както и първата секс сцена в български филм, която изглежда съвсем като истинска.
Не казвам, че е брутална като в сръбски филм, а просто че е
реалистична, правите разлика, нали ;-)
Саундтракът е много як, но нямам идея кой пее, защото така и не заобичах музиката от 80-те, с малки изключения. Аз тогава бях голям консерватор и слушах Бах, Моцарт, Гершуин, „Битълс“, „Пинк Флойд“ и т.н., дори „Депеш“ не харесвах особено.
В центъра на сюжета е любовната история, която, както се очаква винаги от нея, свързва „най-неподходящите“ хора, по „най-неподходящия“ начин, на „най-неподходящото“ място и почти в „най-неподходящото“ време.
Виждам връзки с „Имало едно време в Америка“ и „15 минути“, може и да са случайни.
И с умиление наблюдаваме как героите се борят с много зловещи и могъщи сили в името на любовта си.
Финалът ми идва малко мелодраматичен и бяга от железния реализъм на останалата част от филма, но вероятно ще се хареса, а и кой сезон сме, хора... в момента цялата индустрия за сърчица и романтика върви на пълни обороти.
„Дзифт“ беше поносим. „Източни пиеси“ и „Мисия Лондон“ не съм ги гледал.
Във филма участват млади актьори, които не са ми познати, но разбрах, че били звезди от сериалите, които вървят в момента. Справят се отлично! Особено актрисата, която го раздава типичната бунтарка от епохата.
Историята е за една компания момчета, почти мои връстници ;-), които се кефят на скейтбордове, видеокасети и хубава музика и правят по някой лев от далаверки покрай дребен бандит.
Скейтовете обаче са рискована работа, особено когато си ги правиш сам, и лека злополука завързва в един сюжет много разнообразни герои.
Аз бдях много усърдно, за да видя, дали ще има някакви разминавания с епохата. Общо взето нямаше, като изключим чешките трамваи преди 90-та и мобилните телефони малко след 90-та. И гардеробът също изглеждаше пипнат, макар и твърде луксозен за времето си. Паметникът на съветската армия върши идеална работа като декор и припомня какво беше отношението към него от нормалните граждани.
Жаргонът е представен много реалистично. Разни думички като „лебедар“ не бях чувал от дълго време. Имал съм същите чанти и якета, които се моткаха по екрана. Реалистично е представена и народната милиция, в гонитба след частници и хулигани.
Бурният исторически фон не е преекспониран и е просто чудесно платно, върху което да се разгърне действието.
Емигрантските сцени и образи са достойни за цял отделен филм, както и първата секс сцена в български филм, която изглежда съвсем като истинска.
снимка - страницата
на филма във Фейсбук
Саундтракът е много як, но нямам идея кой пее, защото така и не заобичах музиката от 80-те, с малки изключения. Аз тогава бях голям консерватор и слушах Бах, Моцарт, Гершуин, „Битълс“, „Пинк Флойд“ и т.н., дори „Депеш“ не харесвах особено.
В центъра на сюжета е любовната история, която, както се очаква винаги от нея, свързва „най-неподходящите“ хора, по „най-неподходящия“ начин, на „най-неподходящото“ място и почти в „най-неподходящото“ време.
Виждам връзки с „Имало едно време в Америка“ и „15 минути“, може и да са случайни.
И с умиление наблюдаваме как героите се борят с много зловещи и могъщи сили в името на любовта си.
Финалът ми идва малко мелодраматичен и бяга от железния реализъм на останалата част от филма, но вероятно ще се хареса, а и кой сезон сме, хора... в момента цялата индустрия за сърчица и романтика върви на пълни обороти.
Източник: Комитата






