По пижами и терлици

Интересно ми е, колко от хората реално вярват на  п.о. Борисов на думите му „Който ме обича, да се прибере вкъщи“. Дали все още има някой, който му се връзва на приказките, че той като един истински Прометей от Банкя той носи на народа огъня на прогреса под формата на магистрали, детски градини и метро, а разни импотентни злобари само гледат да го катурнат, и то не защото искат властта, ами просто защото ще се пръснат от злоба така или иначе.

Много хора около мен смятат, че п.о. Борисов е направил единственият верен ход, подавайки оставка още в първия момент, в който е станало ясно, че протестите просто така няма да отшумят. и постъпвайки, по думите на самия Борисов от предния ден - безотговорно.

Аз не мога да разбера как човек, който постъпи по собствените си думи „безотговорно“ и с „катастрофални последици за България“, който избяга от служебните си задължения и срина престижа на държавата, заявявайки от парламентарната трибуна че бил „поръчан“ от Ахмед Доган (ако е истина, разкрива класифицирана информация и е ненадежден като партньор, ако е лъжа - извършва саботаж), който не посмя нито веднъж да се изправи пред протестиращите, който се скри на интронизацията на Патриарха, но го посрещна по пижама в болницата, който въпреки че участва в долнопробното шоу с мощите, и на всяко рязане на лентички привикваше свещеници да кадят с кандилата, точно този човек би имал какъвто и да е останал престиж и запазено доверие, за да се бори за място в Парламента. Пред кого? Защо?

Все пак имаме „светлия“ пример на Софиянски.

Много се надявам и шокиращите случаи със самозапалване на граждани да получат честното си и подробно отразяване в медиите, така че срещу саможертвата на тези хора да получим поне истината.

Също така ми е интересно, колко човека реално смятат, че Станишев е способен на каквото и да е позитивно (ляво) действие за народонаселението, или както един мой познат (ляв) журналист каза наскоро – „Станишев смята просяците за неща, върху които стъпваш в дъждовен ден, за да отидеш на опера “.

Идват избори, които може би ще подложат България на изпитание, което през 2005г за малко избегнахме –  патова ситуация в Парламента, в която нито една от партиите не е способна да събере около себе си жизнеспособна коалиция. В момента, за да не загубят гласоподавателите си, всички партии се кълнат, че никога, ама никога няма да направят коалиция с конкуренцията (със съответните изключения). Единствената всеядна ДПС няма такива дилеми, но пък нейната репутация като коалиционна булка не е за завиждане.

Като си спомним резултата от компромисите през 2005г., дали пък не беше по-добра идеята, още тогава да се направят предсрочни избори и да се разбърка малко колодата.

Сега колодата можеше да се поразбърка от новите лидери, дощли от масовите анти-ЕРП протести, но които май няма да имат лукса да разполагат с време, за да си основават партия.

(Ще изключа от анализа ситуацията във Варна, където нещата са по–многопластови и са насочени срещу мафията и политическия картел на местна почва.)

В анти-ЕРП протестите  забелязвам освен всякакви протестиращи граждани и футболни агитки и националисти (ВМРО) и известен брой активисти, образуващи нещо като „червеното СДС“ – гърмяща смес от радикални леви неомарксисти, леви анархисти, русофили (които някак си естествено преливат в червената армия и никога в бялата гвардия), недоволни БСП членове, бивши БСМ кадри, почитатели на екзотични въоръжени лица от тропически държави, „Сила“(движение с категорично леви социални искания), леви националисти от „Атака“ (искат национализация) и т.н.

С. Станишев преди години заварди кариерните пътеки в БСП само за свои хора, а отвън са останали доста енергични личности с потенциал и ентусиазъм.

Ако имаше повечко време до изборите, от тях можеше да се роди българската „Сириза“, но сега неизвестните остават повече.

И времето ще покаже.