Приключението започна

Мили деца,
Намирам се в Свиленград, в хотел „Метропол“. Днес започнах едно много яко приключение - включих се в инициативата Text Drive за новия Форд Фокус (Ford Focus), което означава, че разполагам за няколко дни с чисто нов автомобил, любезно предоставен от Мото Пфое.

Ползата за всички вас е, че смятам да пообиколя северна Гърция и България, за да ги опозная и обикна и съвестно да разкажа за всичко.

Днес, воден от две от основните максими на българското мироздание - „Авантата е чиста печалба“ и „Служебната кола е най-хубавата“ се упътих на пътешествие с дестинация Западна Тракия (в Гърция) от което ще получавате новини почти в реално време.

Днес следобяд се появихме аз, Дзвера и Майк в централата на Мото Пфое на булевард „Сливница“, за да си вземем играчките.



Тази кола не е от типа, които аз карам. Аз имам един зелен SUV, който е с доста спартански интериор и интерфейс, а тоя Фокус е набухан догоре с електроника и екстрички. Дори може да паркира (почти) сам успоредно.

И ако се намирате на „Сливница“ и трябва да тествате автомобил, къде ще отидете?

Правилно! Ще сефтосате новата магистралка на Баце до Перник да видите как е. Това решихме да направим и ние с Дзвера. Успяхме да се загубим общо три пъти. Аз не забелязах кръстовището с Околовръстното и се усетих чак в Божурище.  Положението не е толкова трагично, колкото си мислех  - има, наистина голяма тапа точно на Околовръстното, но самото кръстовище на околовръстното с магистралата, освен че изглежда леко импровизирано, не е задръстено и бързо се минава. Самата магистралка се минава буквално на един дъх. Тоя път изпуснахме кръговото за Перник.

Върнахме се по стария път, аз исках да видя дали се е разтоварил. Супер е. Почти няма коли и се минава много бързо. Но, забравих да засека колко време ми отне да стигна по стария път до „Цар Борис“ и „Горнобански път“, за да го сравня какво ще се случи, ако се прибера по магистралата. Но ще имам възможност.

След като загубих адски много време, приготвях си багажа, който уж беше почти готов и успях да забравя жилетка, слънцезащитен крем, шапка и чадър, от София потеглих към 20,30.

Изсипа се такъв невероятен дъжд точно на изхода на София около „Метро“, като че ли тъмните сили се опитваха да ми попречат да се махна от София. След като съжалих, че не съм взел каяк, защото в ниското беше като река и много коли бяха закъсали, някак си минах на слалом между тях и айде по магистралата.

Там за пръв път си отпуснах уморения крак върху газта и почти без усилие вдигнах 140. Домашният ми автомобил на такава скорост вдига шум като аероплан и се тресе. А сега - нищо.

Някъде след Ихтиман се успокоих и свалих скоростта, защото честичко се срещаха батковци със зелени светлоотразителни жилетки.


Реших да спра на Макдоналдс до Пазарджик, за да се чуя с другите от групата, да си проверя мейла и да хапна нещо. Пристигам там и о, чудо - фрашкано е с коли и самото заведение е сериозно пълно. Чакам известно време на дългата опашка, докато ми писва и си тръгвам

После, забележителна е втората нова магистрална отсечка - между Харманли и Свиленград, направо поставих рекорд с тия нови магистрали.


Пристигнах в Свиленград, загубих се, обърках хотела. И след като се убедих, че няма да запомня обясненията от рецепцията на грешния хотел си пуснах навигацията на телефона и тя ме заведе точно където исках! Браво бе, Google Maps и Directions!