Различна книга

Не знам колко от вас следят Циничния Елф, прикриващ се и под псевдонимите Мартин Ангелов (Марти Ейнджълс) и Джефри Лебовски (Цецо, води си бележки).

В секретност, по-голяма от на полицейска операция, координирана от Банкя, беше отпечатана и се издаде първата книга на горепосоченото лице – „Предпази ме от това, което съм“, и снощи тя беше представена в книжарница „Хеликон“ на ъгъла на „Патриарха“ и „Витошка“.

Въпреки, че беше гадно времето, цялата огромна книжарница жужеше като кошер в уречения час и очакваше автора. Авторът се беше маскирал от съображения за сигурност, за да може да се оттегли незабелязано, ако тълпата стане неконтролируема или ако нравствената полиция се опита да предотврати тази опасна за морала на подрастващите сбирка.



Не знам как да определя книгата. Единственото сигурно нещо за нея е, че е извън рамките – извън рамките на общоприетото, извън рамките на жанровете, дори извън рамките на прозата и поезията.

Когато чете, човек няма чувството, че е в познати води. Не можеш да посочиш с пръст и да кажеш – тук напомня на Х., тук напомня на У, а там на Й.

А и Мартин посочва единствено задължителните училищни автори, като вдъхновители и учители, което май означава, че просто не е успял да ги откачи, защото е трябвало да го изпитват на тях.

Много повече влияние върху него е оказало киното, отколкото литературата.



Събитието откри Весела Люцканова, издател на книгата, която каза нещо, което ние много добре знаем – че зад тоновете цинизъм, изсипани в думи, се крие поетичната душа на лицето М.А.

След задължителните хвалебствия, произнесени от също толкова съмнителните братя по перо, автори и на рецензиите на гърба на книжното тяло - Bla и Адриан Лазаровски, дойде време и на автора.

Първата част от изложението му беше без думи (и това вече си беше определен кино-цитат), а след това се наложи и да ни поприказва.

Редовно избухващата в смях публика и пиперливите реплики, изречени със сериозен тон, караха мирно пазаруващите на най-долния етаж да обръщат глави нагоре да се чудят какво става и да се опитат да разберат, кой всъщност си позволява да говори така.



В отлично настроение се запътихме към масичката за автографи. Инстинктите ми, тренирани от дългото ми битие като оперативно интересно лице ми помогнаха да бъда първи с автограф!

Мразейки литературните анализи, признавам си, че за този текст ми помогнаха и изпитите бири и натраканите хилядите редове чат с дебютанта. Така че определено имам собствена идея какво иска да каже авторът.

Само с едно не съм съгласен с приказките от снощи – предпочитам миризмата на новия Kindle пред тая на печатарското мастило.

От  „Съдба на кръстопътна сексуалност“:

Ф. обичаше да цитира Мураками, търсейки съпричастност по адрес на неизменно скучната си съдба. Разведряваше уикендите си, като впечатляваше група туристи с редките си познания в областта на (по-)източен диалект от мандаринския. Вечерите му бяха не само прохладни, но на моменти притеснително студени с фреонов оттенък на самота. Дъхът измръзваше със загасването на лампите в къщата му, а кучето… кучето спеше на двора, с лапи върху очите си, покривайки и клепналите уши… само и само да не слуша мръснишките подвизи на своя стопанин. Завоеванията му, по време на неспокойния мастурбационен сън. 

Р. говореше малко със съседите си. Държеше два апартамента в центъра, но никога не ходеше там. Дори не ги даваше под наем. Живееше в допотопна едноетажна хралупа в покрайнините. Просеше си прякор, но с липсата на комуникативност в говорният му апарат, мимозата от мимиките на която ставаше пленник с всеки изминал ден, се превръщаше в още по-неизцерим социален тумор. Линееше, а освен бирниците, никой друг не проявяваше интерес към… името му. 

П. от няколко месеца без успех си търсеше нова работа. Сутрин спеше до късно, нямаше мисъл за морални облаги (каквито и да били), за да напъне волята си в опит да свърши нещо полезно. Мъркаше и мързелееше повече дори от Пичът. На обяд се виждаше с бившата си жена, за да “скроят нов план” по разпределение нескопосаната съдба на двете им деца, касаейки времето през което всеки от двамата ще ги вижда в идната седмица. 

С. се любуваше на последните дни от отпуската си. Със студена чаша в ръка си мислеше за Сицилия и приятелите, които остави завинаги там. Униформата му бе подготвена, кубинките лъснати, а званието и честта в тила… липсваха. Войник по невоенно време бе равносилно на пожар в морето. Няма такава липса на неоправдани средства. Тепих на разрухата и пълната безмислица. Кое го окриляше ли?...