Размисли с къси поли

Костинброд и Уотъргейт са сродни имена, обозначаващи особеност във речния ландшафт, а отскоро Костинброд също обозначава и политическо сътресение и има шанс да се превърне в мерна единица за трусове, предизвикани от изборен скандал, изместващи твърде постния и безцветен американски братовчед.

Но само на местна почва.

Дори и за това шансовете не са високи, защото ако не друго, то поне скандали със световен магнитуд нашата родина е произвеждала, произвежда и ще произвежда в бъдеще.

Преди години бях чел в малоумна лятна статийка, че полите на жените в Източна Европа ставали все по–къси, а облеклото – все по–предизвикателно и направо скандално, защото мъжете им обръщали все по–малко внимание.


Но пък, тази логика идеално приляга на нашенския политически живот. Вероятно точно от апатичните избиратели можем да изведем компроматния дефибрилатор, с който политическите технолози се опитват да вдъхнат живот в гласоподавателското тяло. Затова и в парламента влязоха само партии с много къси поли.

Защо съществуват костинбродските палети с бюлетини ( за прокурори и Цветанов – „палет“ ед.ч – „палети“ мн. ч)?

Трима души знаят това, като можем да ги подредим по пълнота на познанието –
1. Човекът, платил бюлетините, който е напълно наясно за какво си е струвало да се хвърлят няколко десетки хиляди лева в напечатана хартия, губеща всякаква стойност след 21.00 на 12.05.2013г.

2. Собственикът на печатницата, който е наясно, че нарушава закона, но взима парите и вероятно къта някое изгодно обещание за в бъдеще, считайки че рискът си струва.

3. Мая Манолова, която поема риска да сложи подписа си върху сигнал, залагайки професионална и лична кариера на парче информация, от човек, на когото вярва.

Лошото е, че за разлика от някоя по–развита страна, където лесно може да се изчисли слабото звено в схемата, тук започва едно безкрайно ровене в коша с мръсните дрехи, вторачване и мирисане, за да определим откъде се носи всепроникващата миризма на на нужник, пренебрегвайки междувременно киселата миризма на пот, манджа и добитък, които смятаме за нормални и поносими.

Прокуратурата
Доскоро прокуратурата се тресеше от скандали, покрай избирането на новия главен прокурор. Процедурата беше изнасилена, бяха приложени много евтини хватки и то с напълно видимия и могъщ натиск откъм ГЕРБ. Цацаров е назначение на Бойко Борисов, както стана ясно и от тайно записания разговор на „Тримата от запаса“ (третият мина в запаса няколко дни след това), и от явното изявление на Борисов в телевизионно интервю.

Може би в момента имаме най–добрия, законопослушен и компетентен главен прокурор в пост–комунистическия свят, ама няма как да придобием пълна увереност в това, точно защото процедурите, които създават доверие и стабилност в системата бяха напълно пренебрегнати. Участвал ли е в данъчни измами? Гледал ли е през пръсти на разрешенията за СРС?

Как Цацаров щеше да се държи, ако на власт беше все още правителството на Борисов, а не беззъбото служебно правителство? Дали в момента не пресолява манджата?

Службите.
Службите са пробити и от тях отново тече. Не ви ли омръзва вече да ви бомбардират със секретни документи? Не чувствате ли лека резигнация, когато пред очите ви се врътнат поредните документи, които очевидно не са за вашите очи? Аз започвам вече да се дразня и вече съм напълно убеден защо никакъв Шенген не изгря на нашата улица. Вие ще поверите ли и един секретен документ на такъв съюзник?

Медиите.
Новороденият глас на Народа Бареков изригна от праведно възмущение. Човекът направи салтомортале, оцеля и за награда му останаха цъканията с език от публиката „Окомуш момче, как хубаво ни излъга“. След „отразяването“ на протести, след умелото позициониране на говорители „за“ и „против“ в дискусионните студиа, след чалга–филипики и долнопробни нарушения на елементарни журналистически правила, голям брой хора не вярват, че това, което виждат на екраните и по страниците на пресата, е истина.

Изборите
ГЕРБ направи всичко възможно да обезмисли и да предреши изминалите избори, и по примера на всичките си предшественици, сам си устрои капан, в който падна и тежко се удари. Лично участвайки в пародията „наблюдение на изборния процес в РИК“ мога да потвърдя – доверието в изборния процес беше съзнателно ерозирано чрез отказ да се отвори кода на преброителния софтуер и чрез свеждането на наблюдателния процес до просто присъствие в помещението.

Тоталната липса на доверие във всички участници на всички нива и действия в тази пародия на обществено–политически живот, доведе до ниска изборна активност и разочарование у избирателите, както и доведе до приказки за касиране. Доведе до ситуация, в която да изчисляваме шансовете си за следващите избори, още преди да се е конституирало правителството на тези.

Няколко загубени години, в най–добрия случай месеци.

Затова всеки път, когато накой минава с валяка през демократичните процедури в името на „напредъка“ и „прогреса“, нека се знае, че това не води до повишаване на „ефективността“ на държавата, а точно обратното – до големи и болезнени за плащане сметки.

Това е цената, която платихме, без да си смятаме загубите в пари.


снимки