Кандидатът на
Черна Гора за „Евровизия“ Рамбо Амадеус свири снощи в
Mixtape.
Той, разбира се, е по-голям от този нещастен конкурс и аз отдавна чувам името му от моите македонски приятели, както и от някои български.
Рамбо Амадеус е известен в рамките на бивша Югославия с това, че първи измисли име на тамошния попфолк – „турбо фолк“.
Ирония на съдбата, защото Mixtape май преди беше чалгаджийница.
На пръв поглед творчеството му е много несериозно и е базирано почти само на пародии и ремиксиране на чужди творби.
Но не е точно така.
Всъщност, той има магнетично присъствие и силна харизма на сцената, независимо какво свири.
Не бях стъпвал в Mixtapе (в подлеза на НДК, близо до изхода към бившата „Валенсиана“). Оказа се спартански обзаведен клуб, леко хладен, но просторен и удобен.
Сцената подгря Таралежков от Бургас. Той не е точно певец, а поет с китара, така че е безмислено човек да се заяжда с гласовите му качества. Весело беше, но много не му се разбираха думите.
След него излезе Р.А. с групата си и шоуто започна.
Стилистично е страшно шарено, от фънк и рок до електронна музика и фолк, духът е сатирично-хумористичен, настроението е приповдигнато.
Беше излишно да говори на английски. Но пък всичко му се разбираше.
Много се радвам че адвокат К., Димо и Мария ме изръчкаха да го гледам.
Следващия път ще отида пак.
Репортажът е малко постен, защото вместо да запомням детайли или да вниквам в обстановката, предпочетох да се кефя на изпълненията... Не им завиждам на музикалните журналисти, които трябва да отразяват неща, които наистина харесват.
PS. Песента за Евровизия.
Той, разбира се, е по-голям от този нещастен конкурс и аз отдавна чувам името му от моите македонски приятели, както и от някои български.
Рамбо Амадеус е известен в рамките на бивша Югославия с това, че първи измисли име на тамошния попфолк – „турбо фолк“.
Ирония на съдбата, защото Mixtape май преди беше чалгаджийница.
На пръв поглед творчеството му е много несериозно и е базирано почти само на пародии и ремиксиране на чужди творби.
Но не е точно така.
Всъщност, той има магнетично присъствие и силна харизма на сцената, независимо какво свири.
Не бях стъпвал в Mixtapе (в подлеза на НДК, близо до изхода към бившата „Валенсиана“). Оказа се спартански обзаведен клуб, леко хладен, но просторен и удобен.
Сцената подгря Таралежков от Бургас. Той не е точно певец, а поет с китара, така че е безмислено човек да се заяжда с гласовите му качества. Весело беше, но много не му се разбираха думите.
След него излезе Р.А. с групата си и шоуто започна.
Стилистично е страшно шарено, от фънк и рок до електронна музика и фолк, духът е сатирично-хумористичен, настроението е приповдигнато.
Беше излишно да говори на английски. Но пък всичко му се разбираше.
Много се радвам че адвокат К., Димо и Мария ме изръчкаха да го гледам.
Следващия път ще отида пак.
Репортажът е малко постен, защото вместо да запомням детайли или да вниквам в обстановката, предпочетох да се кефя на изпълненията... Не им завиждам на музикалните журналисти, които трябва да отразяват неща, които наистина харесват.
PS. Песента за Евровизия.
Източник: Комитата







