С грижа за народната култура

Няма по-ясен знак за начина на мислене на съвременните български „държавници” от действията им. Актуалната мобилизация на премиера и на министъра на културата да решат проблема с „пенсиите” на т.нар. „естрадни звезди” е толкова порочна, че чак избива на гротеска.

Първо, държавата, в лицето на изпълнителната власт – министрите на културата, социалната политика и шефът на НОИ се занимават частно с интересите на една малка прослойка хора, отгоре на всичкото такава, която няма сериозна нужда от специално отношение – все пак става въпрос за хора с висок социален статут и с немалки доходи. Отгоре на всичкото министър Рашидов решава, че тези хора „заслужават” – аз мислех, че в ЕС-членката България решава народът чрез представителите си, които избира в Народното събрание да гласуват закони. Но аз не знам, може и да съществува наредба, че министри могат да решават кой заслужава и кой не между три ракии на обяд.

Второ, държавата се ангажира да реши проблемите на тези хора в рамките на 20 дни. Кога за последно държавната власт показа подобна ангажираност към вас или ваш близък лично?

Трето, моето уважение към творците, но голяма част от тях години съвсем съзнателно не са плащали осигуровките си, които като самоосигуряващи се лица са били длъжни да си внасят сами. Оказа се, че архивите са си там, нищо не е изгоряло, но в тях липсват документи и доказателства, че някой си е внасял осигуровките, които дължи. Ако копачите, зидарите или дори зъболекарите не се осигуряваме това в краткосрочен план най-вероятно ще ни донесе солени глоби от НОИ (нали отнякъде трябва да ги съберат тия пари за пенсии на „звездите”), а в дъгосрочен – просто ще се пенсионираме с някоя велика „социална” пенсия от рода на 70-80 лева.

Интересно дали министър-председателя и кабинетът биха проявили подобна загриженост, ако при тях отидат от съюза на копачите например да им се жалват? Все пак идват избори, а по избори концерти и мероприятия много – Веско Маринов няма да може да ги огрее всичките наведнъж, ще трябват подкрепления.

И въобще общата картина много започва да напомня „просветните автокрации” където бащицата-водач се грижи разумно за народа, преценява всичките му нужди от „здрава” култура, забавления, мощи и пр. и разпределя съобразно. Чудя се само кога по софийските панелки ще започнат да се появяват огромни стенописи с Бойко като усмихнат грамаден чичко, който щипе румените бузки на още по-засмени ученици.