Силата е слабост

Емил е писал за супер любопитния резултат от делото Apple с/у Samsung, в което Apple спечелиха на домашен терен над 1 милиард долара обезщетение.

Сумата може да изглежда гигантска, но за корпорации от този мащаб е като бас между наши политици на две тави с кебапчета или на печено прасе и дори не го докарва до полет с правителствен самолет.

Ударът върху имиджа на Samsung вероятно ще генерира многократно по-големи загуби, и то главно заради потребители, в които временно се загнезди страх, съмнение и колебание кой е правилният продукт.

Стратегията Fear, Uncertainty, Doubt, която е любимата маркетингова стратегия на монополисти (също и на авторитарни и тоталитарни политически лидери – „Ако не той– кой?!“) обаче може да работи само временно, защото в един момент потребителите спират да се страхуват, успяват да се информират адекватно за конкретния случай и губят всякакви колебания кое е правилното решение.

Генерално, резултатът от делото е пирова победа на философията на затворените платформи над тази на (по-) отворените. (Не ми се води в момента спорът доколко отворен е Android. Просто е по-отворен от iOS)

Но инерцията на тези огромни системи е чудовищна и е много трудно да избягат от предначертаната си съдба. Без тотално философско преосмисляне на присъствието си Apple нямат избор, освен да затягат примката около врата на потребителя и да използват съдебната система, за да мачкат всичко, което им прилича на нарушение на интелектуалната им собственост във възможно най-разширено тълкувание.

Още повече, че Тим Кук не изглежда да е достатъчно вманиачен в минималистичната перфекционистка философия на Джобс.

Това, което съм забелязал като златно правило там – че ограничаването на свободата на потребителя винаги върви заедно с бонбонче, на което потребителят не може да устои, в момента е сведено само до ограничаване на свободата на потребителя, а бонбонче няма.

Отделно, минималистичният имидж на Apple бавно, но сигурно, се разводнява.

 картинка
Това вече не е фокусът на Джобс. Остава ябълката да стане квадратна и съвсем да заприлича на Microsoft

В този смисъл е и новината, че скоро в MacOS системата на файлове и директории може да бъде изоставена в сегашния си вид, за да не могат повече да се прехвърлят файлове от едно приложение към друго (собствениците на iPad и iPhone вече усетиха колко може да им се усложни живота, ако искат да ровичкат по файлове и директории). Но къде са плюсовете, с какво ще подсладим живота на потребителя?

Засега с нищо, ще се затягат гайките до скъсване, пък после ще видим.

Извод – ако ще си купувате техника от Apple - сега е последния момент (май е време и аз да си взема нещо като за последно, а и вече имам уверенията на специалисти, че мога да сложа Ubuntu, ако се почувствам зле).

След 5 години компанията и продуктите ѝ няма да са същите. А и ако следваме логиката на закона на Паркинсън – трябва да очакваме, че в момента, в който Apple построят футуристичната си офис сграда, те вероятно ще са приключили присъствието си на върха на бизнес пирамидата.

Освен ако не измислят нов/стар начин за задържане на потребителите с непазарни средства – например с официално основаване на религиозно учение ;-)

И историята за Джобс ще се разказва като тази за гения-идиот от The Hudsucker Proxy (препоръчвам) – филмът на братя Коен с Тим Робинс за онзи любител на минимализма, само че с друг край.