В неделя бях
на поредното издание на „София диша“. Радва ме това, че фестивалът
постепенно еволюира към изкуствата на представлението – видях много
танци и музика.
Започнахме с най-интересното –
Капоейра! Досега само бях чел за нея.
Капоейра, олеле!
Ръководството за употреба на София, което съм го гледал досега само във Фейсбук. Всички перничани ще си познаят карикатурата горе ляво ;-)
Хора без никаква двигателна култура се включват в купона със слушалките. Естествено, засякохме се с Василена, която ги организира тихите партита.
Много приятни музиканти, жалко че не разнообразиха малко.
Промо инициативите бяха в рамките на поносимото и приятното.
Признавам си, преди да започнат тия улични фестивали, въобще нямах идеята, че на „Шишман“ може да се получи толкова приятно, въпреки недоразуменията с пътните знаци.
И накрая - разбор на събитието на чаша вино.
Започнахме с най-интересното –
Капоейра! Досега само бях чел за нея.
Първо, като чух музиката, реших че е
нещо африканско, а после различих някои думи, видях разцветката на
екипите и ми светна какво може да е. Много е интересно, ама
трябваше да обиколим преди да се стъмни съвсем.
Капоейра, олеле!
Ръководството за употреба на София, което съм го гледал досега само във Фейсбук. Всички перничани ще си познаят карикатурата горе ляво ;-)
Хора без никаква двигателна култура се включват в купона със слушалките. Естествено, засякохме се с Василена, която ги организира тихите партита.
Много приятни музиканти, жалко че не разнообразиха малко.
Промо инициативите бяха в рамките на поносимото и приятното.
Признавам си, преди да започнат тия улични фестивали, въобще нямах идеята, че на „Шишман“ може да се получи толкова приятно, въпреки недоразуменията с пътните знаци.
И накрая - разбор на събитието на чаша вино.
Източник: Комитата