Спаси ни от нас!

В един виц от времето на комунизма се разказваше за инструкцията на инж. (Ганьо) Балкански по време на участието на България в космически полет:

„Инж. Балкански да нахрани кучетата и да не пипа копчетата“ 

Няколко поредни български правителства злоупотребиха с паричната политика и нямаше как вече да се вярва на България, че ще води отговорна парична политика, освен ако не обещае, че никога, ама никога повече няма да пипа копчетата (предизвиквайки хиперинфлация, виденова зима и т.н.)

Ето това обещание е валутен борд.

Защо в радиата и телевизиите имаме толкова идиотски правила за продуктово позициониране, реклами и политическа агитация ?

Причината е същата. Защото същите тези медии през годините не можаха да докажат, че могат да водят отговорна редакционна политика и да спазват високи журналистически стандарти, затова всичко им е разбито по буквални инструкции в минути, секунди и по парламентарно представяне.

Затова самите те са оплетени от мрежа от забрани и самозабрани, които регулират дейността им до степен тя почти да загуби смисъл (като на изборите през есента) и въобще се стигна до там да се постави под въпрос причината за съществуването на електронни медии.

А към края на президенстването на Първанов, много хора се питаха – всъщност нужен ли ни е в България президент?

Преди години, отчаян от тройната коалиция, малко на шега предложих окончателното решение на българския въпрос, т.е. България да стане първата федерална област на ЕС, която да бъде директно управлявана от Брюксел.

Текстът не беше много сериозен, но отдолу се получи добра дискусия.

Чуждестранните инвеститори също са форма на спасение от самите нас – по-специално от трудовите ни навици и от управленските ни умения.

Няма да завърша с виртуален плач –

 „Леле, колко сме зле и никога няма да се оправим“

Напротив, последните седмици ни показаха как да видим светлина в тунела, която не е от насрещния влак.

Станаха чудеса, противоположни на общата атмосфера на безнадеждност – медия, натоварена с национална мисия, се извини, лобито на олигархията отстъпи (или поне спря настъплението си).



Значи, все още големите национални проблеми в България не се решават по оста – държавата ли да стопанисва, частниците ли да стопанисват.

Рано е още да водим този спор.

И българската държава, и българските частници (националноотговорните визирам, които реализират проекти с национално значение) не се справят добре с националните задачи.

Тогава какво?

Ние, стопаните, българите трябва да стопанисваме държавата си, както го направихме от „Орлов мост“ – по-активно и по-честичко.

И тогава вече можем да започнем останалите разговори.