Страшното евроогледало

Случката с Пайнер е историческа не само защото една успешна българска фирма е успяла да се пребори за пари по европейски проект…

Раздаването на пари е обичайна и дългогодишна практика в Европа, отдавна поставяна под въпрос дали да се случва във формата на Оперативни програми или в някакви други форми. Или въобще.

Нашият конкретен пайнерски казус обаче свърши идеална работа в европейското ни обучение –  подложи под съмнение или поне сложи под микроскопа идеята за интеграция на България в ЕС като цел и смисъл.

Защо го ручаме жабчето, демек?

Традиционно, в България разбираме интеграцията като нещо, което би трябвало да ни направи по–богати, по–успешни и по–културни (!), тоест – по–европейци.

снимка

„Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.“

Отдавна трябваше да си го напишем това домашно, ама все отлагахме и тъй като няма да се случи с четене, ще се случи с парене и духане.

Когато комбинираме сложнотията и сухия език на евробюрокрацията със собственото си нежелание да се ровичкаме в планините от хартия, бълвани в Брюксел, можем да си обясним защо европейският дебат в България почти липсва.

Първият урок, който научихме (поне лично аз научих), че ОП „Конкурентноспособност“ всъщност няма за цел да подпомага развитието на пазара, а само на някои отделни пазарни субекти, тоест помага на тези, които успеят да преплуват бюрократичното море от изисквания.

По правило това са солидни фирми, пазарни лидери, чието подпомагане води до затвърждаване на позициите им на националните пазари, а получаването на финансиране реално не води до увеличаване на конкуренцията и до развитие на пазара в национален мащаб, въпреки името на програмата.

Идеята е фирмата да получи конкурентно предимство в общоевропейски мащаб, така че жизнеспособни фирми да се появяват и извън най–развитите страни.

Предполагам, че най–тайно очакваният страничен ефект е да има икономическа активност извън големите центрове, за да не се получи обезлюдяване на периферните държави и региони в съюза за сметка на струпване на многомилионни маси народ в няколко мегаполиса. Тоест, да има по–равномерна и по–шарена картина по територията на целия ЕС.

Дали наистина има позитивен демографски ефект от европрограмите? Дълбоко се съмнявам.

Вторият урок за нас е, че ЕС няма за цел да промотира културни ценности, тоест няма насила да ни облича в алафранги. Ние сме оставени сами на себе си да се окултурим, доколкото можем, а в ЕС ще се подкрепя нашата „различност“ с какъвто и знак да е тя.

Тоест, стопанският ефект от европейската солидарност ще се изрази в това, че ако имаме любима британска група, тя ще издаде един албум по–малко, но пък „Планета“ ще ни показва нашенската музика с кристален звук и образ.

Този с агарянския ямурлук, когото виждаме в евроогледалото, сме самите ние.

Страшно, а?

PS. Има нещо позитивно в цялата работа. Сега, когато Пайнер получи такава солидна финансова инжекция, няма да се налага певиците да ходят по предизборни концерти а ще могат да се занимават с „чисто изкуство“, нали така?

Други мнения:

• Давай, чичо, давай бре, чичо... Веселин Желев, ТРУД;
• Чалгата и парите от ЕК - между успешното бизнес решение и духовната нищета, Таня Симеонова;
• Чалга и брюкселски дантели, Деян Енев, КУЛТУРА;
• Как да спечелим от казуса Пайнер, Йордан Матеев;
• Кой цар е по–гол, на чалгата или на театъра?, Иво Инджев;
• Пайнерът и европроектите, Петър Стойков – Лонганлон;
• Че лоша ли е чалгата, бе!, Иван Стамболов – Сула;
• Чалгата – това сме ние, Драгомир Симеонов, WEBCAFE