Филм на Земекис с Дензъл Уошингтън в главната роля – това е
рецепта за успех.
Иначе филмът е странен. Пилот на пътнически самолет успява да направи невъзможното за да спаси (почти) всички в безнадеждна ситуация във въздуха.
Но той, героят, пилотът на деня, се оказва човек с обременено минало и с укорими навици.
Какво трябва да направи, за да открие себе си?
Какво носи истината в живота?
Какво дължим на другите около нас? Какво те могат да очакват от нас?
Къде е границата между живота и смъртта? Между нормалното и ненормалното? Между естественото и свръхестественото?
За компромисите, на които сме способни, за да спасим някого или да спасим себе си.
Има ли Бог или божествена сила и намесват ли се въобще в делата ни? Имаме ли избор какви да бъдем и с какво започва освобождението?
Този филм едва ли ще ви остави безразлични, както и мен не остави безразличен. Малко е натоварващ за събота вечер, но все пак аз оцелях след „Танцьорка в мрака“ в събота вечер и всичко след нея изглежда просто обикновен филм.
Първите сцени с Надин Веласкес са от най-възпламеняващата, почти осезаема еротика, която съм гледал в нормален киносалон.
Екшънът свършва твърде бързо и започва мъчителното (не като темпо, а като въздействие) действие и човек започва да си задава въпроси - всъщност за какво е този филм? За спасението? За борбата със собствените си демони? Екшън ли е? Черна комедия? Драма?
Джон Гудман играе някаква диаболична версия на себе си от „Великия Лебовски“ и макар че има само две появявания, ролята му си заслужава всяка секунда.
Да се гледа ли?
Да. Не трябва да се пропуска.
Да се гледа ли в петък или събота вечер?
Не е добра идея да се гледа в почивна вечер.
Противопоказания: Не се препоръчва на хора, воюващи с религията, предразсъдъците, невидимото и метафизичното. Най-вероятно ще излязат вбесени от киносалона.
Въобще, филмът не е за всеки.
Иначе филмът е странен. Пилот на пътнически самолет успява да направи невъзможното за да спаси (почти) всички в безнадеждна ситуация във въздуха.
Но той, героят, пилотът на деня, се оказва човек с обременено минало и с укорими навици.
Какво трябва да направи, за да открие себе си?
Какво носи истината в живота?
Какво дължим на другите около нас? Какво те могат да очакват от нас?
Къде е границата между живота и смъртта? Между нормалното и ненормалното? Между естественото и свръхестественото?
За компромисите, на които сме способни, за да спасим някого или да спасим себе си.
Има ли Бог или божествена сила и намесват ли се въобще в делата ни? Имаме ли избор какви да бъдем и с какво започва освобождението?
Този филм едва ли ще ви остави безразлични, както и мен не остави безразличен. Малко е натоварващ за събота вечер, но все пак аз оцелях след „Танцьорка в мрака“ в събота вечер и всичко след нея изглежда просто обикновен филм.
Първите сцени с Надин Веласкес са от най-възпламеняващата, почти осезаема еротика, която съм гледал в нормален киносалон.
Екшънът свършва твърде бързо и започва мъчителното (не като темпо, а като въздействие) действие и човек започва да си задава въпроси - всъщност за какво е този филм? За спасението? За борбата със собствените си демони? Екшън ли е? Черна комедия? Драма?
Джон Гудман играе някаква диаболична версия на себе си от „Великия Лебовски“ и макар че има само две появявания, ролята му си заслужава всяка секунда.
Да се гледа ли?
Да. Не трябва да се пропуска.
Да се гледа ли в петък или събота вечер?
Не е добра идея да се гледа в почивна вечер.
Противопоказания: Не се препоръчва на хора, воюващи с религията, предразсъдъците, невидимото и метафизичното. Най-вероятно ще излязат вбесени от киносалона.
Въобще, филмът не е за всеки.
Източник: Комитата






