Трудният нетерминален изход от кризата

Когато през 89-та и 90-та година обществото се опитваше да излезе от 45-годишния насилствен зимен сън, всичко изглеждаше като на Северния полюс – всички посоки изглеждаха положителни и всяка посока беше юг, т.е. по-добре от статуквото.

Или ако искате друга аналогия – всичко изглеждаше като от дъното на дупка – всички посоки бяха добри, защото водеха навън от дупката.

Правителството на ГЕРБ имаше големия грях, че злоупотребявайки с антикомунизма и с десните идеи, насила натика обществото назад, връщайки проблеми, състояния и дилеми, които мислехме, че отдавна вече сме решили и сме оставили зад себе си.

Тоест, те успяха да върнат времето назад, заради което не заслужават втори шанс докато не се превърнат в нормална партия без присъствието на Борисов и Цветанов.

Получи се така, че Държавата, която се поддържа от данъците на всички и трябваше да работи и да служи на всички, беше нападната от опасен паразит, който изсмукваше кръвта ѝ и в последните три мандата беше съюзник, развращаващ управляващата партия.

Този паразит е олигархията – група едри собственици, които дължат богатствата си на специалните отношения, които изградиха с държавни чиновници и политици, а не на идеите, трудолюбието или ефективността си. Това са богати хора, но слаби бизнесмени, които не могат да оцелеят в нормална среда и затова имат само един изход – да бъдат винаги близо до властта и постепенно да я завладяват.

Правителството на Орешарски е превзето почти изцяло от този олигархичен паразит, който няма цвят и идеология, но който може да оцелее само на топло до властта.

Крайно необходимо е да се отдели олигархичния паразит от властта и чрез обществената енергия (тоест, чрез личния ангажимент на всеки), да се съживи държавността и да се върне на гражданите.

Затова трябва да се предприемат следните стъпки:

1. Да се създаде визия за бъдещото развитие на българското общество. По принцип такива подробни визии са работа на партиите, но протестиращите днес могат поне да изработят консенсус за основни принципи и ценности, които да бъдат съхранявани, независимо кой ще дойде в бъдеще на власт.

2. От тази визия да се изведат конкретните краткосрочни задачи, които трябва да се изпълнят в близките месеци, за да запазим посоката на движение към демокрация и към отделяне от олигархичния паразит. Тук влизат най-спешните промени в Избирателния кодекс, а защо не и промяна на тактиката на протестите към по-радикални форми – блокиране на кръстовища, национална стачка и т.н.

3. След бързо провеждане на нови избори, ако на власт не дойде достатъчно решително реформаторско мнозинство, което да възстанови баланса на властите и независимостта на съдебната система, което да направи прозрачно и ефективно управлението на публичните финанси, да гарантира свободата на словото и правата на собственост, да съживи бизнесклимата и да подхване отново необходимите социални реформи, а също и да изведе държавата от пагубните енергийни и други зависимости, то визията трябва да се прецизира и отново с легални средства и чрез протести да се работи за избори и ново управление, докато получим желания резултат.

Хартата, която подкрепих вчера, казва горните неща по-подробно и може би малко по-сложно, отколкото е необходимо. Тя не е свещен текст и аз ще подкрепя всяка друга идея, която носи добри идеи за бъдещето.

Ето, например, Клаус Шрамайер, бивш немски дипломат в София предлага важни неща в допълнение –

 „да се приеме нов изборен закон; да се засилят правомощията на президента и да се орежат тези на главния прокурор; да бъде деполитизиран Висшият съдебен съвет; да бъде приет либерален и прозрачен Закон за печата; да се преформулират правилата за работата на специалните служби.“ 

Като изключим идеите за повече правомощия на президента, които изискват промени в Конституцията (а в момента той няма особени права, но като си спомним управлението на Първанов–Гоце, няма и ефективен начин да бъде контролиран или санкциониран) и твърде хлъзгавия лед на Закона за печата, това са идеи, които заслужават внимание.

Но констатациите и работата, която предстои никъде няма да изчезнат, както и необходимостта протестите да продължат, докато сегашното правителство да напусне възможно най-бързо управлението, изпълнявайки един санитарен минимум искания на протестиращите, за да подготви почвата за промяната.

Ще продължаваме с протестите и с усилията докато постигнем  това общество, в което искаме да живеем.