Тъжният край на „Царската пиеса“ с Тодор Колев

Тодор Колев, както и Калоянчев преди него, беше една от константите, които са ме съпътствали през целия ми живот и едно от нещата, които са правили за мен България по–добро и по–смислено място за живот.

Когато бях съвсем малък, обичах да гледам смешките му по телевизията и много добре помня, когато се появи на сцената с „Иръпшъните“ в телевизионната новогодишна програма за посрещане на 1979г. с образа на циганина–музикант, който го съпровождаше до края на кариерата му и с който направи някои от най–добрите си изпълнения.


Поне два от филмите му останаха в безсмъртната българска класика – „Опасен чар“ и „Двойникът“, от които останаха крилати фрази, радващи се на още по–голяма популярност дори от филмите му.

„Роднина, милиционер, роднина, милиционер...“

През 2000г прочетох автобиографията му – „Варненското софиянче от Шумен“, която препоръчвам на всеки, който иска да научи повече за историята на България, българския театър и култура през втората половина на 20–ти век. В нея се съдържат достойни за филмиране златни страници за живота на българските дипломати в Канада (където авторът беше културно аташе в зората на демокрацията)

Изключително бях разочарован, когато разбрах, че е бил доносник на ДС, но заради изключителния му талант народът му прости и не му го натякваше. За разлика от други подобни нему обществени фигури, които не просто бяха сътрудничили, но и бяха писали злостни доноси.

Ето още едно доказателство, че от отварянето на досиетата ще пострадат най–вече тези, които имат от какво да се срамуват и че трябва най–сетне да отворим всичко окончателно.

В негова памет искам да ви предложа една гениална комедия, много любима, но малко позабравена днес и учудващо актуална – „Царска пиеса“. За културата, за театъра, за бунта на творците и за конформизма на писателите ;)