Усещане 89

Пиша това с усмивка. Който ме познава знае, че имам една крива усмивка, не ти е работа, но това което видях вчера вечерта ме ухили широко и симетрично, доктор Енчев пасти да яде ;) Защо се усмихнах така ли? Заради усещането 89, което като че ли бях забравил :)

Та вчера вечерта решихме да направим един тегел из Борисовата градина и, признавам си без бой, реших да посетя паметника със шпагина, известен в други среди като паметник на Съветската армия. И без друго го даваха по новините с новите му дрехи, та хайде да ги видим. Паметникът на съветската армия никога не е бил любимото ми място за разходка и то не толкова от идеологически причини, ами и заради странните за моята консервативна инженерна душа субекти, криещи се в храстите. А и скейтърите, които се упражняват в района, не са точно типът хора, на чийто път искам да застана (не ги осъждам, те също трябва да се упражняват някъде, но това не пречи да ги избягвам, така както избягвам мотористите, когато шофирам – никога не знаеш откъде ще ти се вмъкне и изобщо дали те вижда).

Та целта беше тегела из парка и като слязохме на Орлов мост решихме да идем да го видим този вандализъм. (Паметник с автомат си е чиста проба вандализъм, не ми спорете)
Градинката беше пълна с хора, старателно заобиколих скейтърите и отдалите се на кърски целувки по пейките, и отидохме от към страната със скейтърската рампа – а там: народ като невидели. Беше пълно с хора! И как няма да пълно с хора, след като неизвестен гений беше оживил мъртвите черно-бронзови и тотално анонимни фигури ;)

Признавам си, че не разбирам от изкуство. Имам някакви музикални критерии, но що се отнася за изобразително изкуство – нямам необходимата подготовка. Точно затова и когато съм в чужбина ходя при възможносто по художествени галерии. Знаете ли каква е разликата между това да гледате репродукциите в учебника по История на изкуството и гледането им на живо? Колкото от земята до небето, все едно в час по география да учите за морето и кривината на земята (спомнете си Нушич! ;) и да видиш морето за пръв път на живо.

В този ред на мисли снимките от инсталацията на неизвестния гений са много слаби, за да пресъздадат истинската атмосфера края нея. Хората си седяха, говореха си, смееха се, снимаха се... Даже аз се снимах ;) Представяте ли си: АЗ съм се снимал пред паметник на съветската армия! Че на всичкото отгоре съм се ухилил! ;) И не само аз – повечето хора се снимаха и забавляваха и ... никой не се страхуваше от милицията! А милицията се страхуваше от нас* :)

И ако трябва на днешните 18-20 годишни да им обясним какво беше усещането през 1989 г – това можехте да усетите при Капитан Америка, Супермен и Дядо Коледа до снощи. И понеже усещането 89 е незабравимо за тези, които са го изпитвали, ще се възползвам от повода да кажа една прогноза: без Супермен дните на този паметник са преброени.

Мъртвородените паметници имат няколко варианта пред себе си:

1. Да бъдат оживени по някакъв начин

или

2. Да бъдат стерилизирани ("почистени"), което се постига само чрез затварянето им в клетка. Забележете полицейската ограда, размерът и липсата на шмайзер са очевидни

*Милицията и днес се страхува от нас – иначе защо посред нощ ще боядисват паметника черен? Че даже си прехвърлят топката кой го е направил ?!?