Фест огън и вода още два дни

Знаете, че за вас, моите скъпи читатели, съм готов на големи жертви. И затова, когато получих поканата за Уиски фест във Военния клуб, не се колебах два пъти – обществеността трябва да знае какво се случва зад стените на тази сграда, защото прозрачността е важна за демокрацията.

А и като стана дума за прозрачност, фундаментално важна е и за уискитата.

Събитието се провежда три поредни дни във Военния клуб – днес, утре и събота, след 17 часа, в голямата бална зала.

Сигурно сте ме виждали с шапката Jim Beam на главата. Причината е, че бях в екипа, който направи сайта на Jim Beam, и който, има-няма, чукна 11 годинки, а малко по-късно направихме и сайта на Famous Grouse, и така си останахме приятели за цял живот.

Та, моите скъпи приятели от Maxxium ме поканиха и аз не чаках да се обаждат пак.

Както при дегустацията на вино, щандчетата на отделните видове уиски, бърбъни и подобни питиета са наредени покрай стените, а в средата има място за сядане и приятни разговори.

На всеки посетител дават едно тесте с талончета, с които може да отидеш и да си поискаш да ти сипят от уискито, за което имаш талонче. Водата влиза в билета. По щандовете стоят истински специалисти, от фабриките, произвеждащи отделните питиета и с готовност обясняват за бутилките пред тях.

Аз почти не пия, а се озовах с осем талончета за трите дни.

(Входът е платен. 10 лева е билетчето „само гледаш“, 20 лева е билетчето „гледаш+8 питиета“.  Майсторските класове отделно. - уточнение по молба на читатели)

На какво се спрях днес:

– на черното  Black Grouse, което има много, много опушен вкус и както казаха девойките на щанда:

– Трябва да му се капне малко вода, за да се отвори букетът с аромати.


– Отваряйте букета, – подканих ги аз.

Отделно писах писмо на дядо Коледа, за да ме прати в Шотландия и да разгледам как се правят чудесата в бутилки.

След това опитах  един Maker's Mark, което всъщност е бърбън, леко сладникав, но чуден, и за него разказва много симпатична американка.

Има само един вид от него, но там всичко се прави на ръка – бутилките, етикетите, запечатването.

Щандовете са добре заредени и с чаровни промотърки, българско производство.

Завърших с Drambuie, което не се консумирало чисто, а само в коктейли. Моят коктейл беше сложен и не го запомних как се казваше.


Има дори японски уискита.

Имаше хора, но не толкова, че да се чувстваш в тъпканица и да чакаш опашка, за да ти сипят в чашката, а толкова, колкото да ти е приятно, че мястото е социално.


За утре съм оставил Single Malt приключението.