Наскоро
получих по мейла една покана. Ето тази:
Казах си, някой си прави майтап с мен и го препратих на американското посолство, тоест – вижте, някой си прави майтап от ваше име.
От там получих много учтиво писмо, че поканата е истинска и да заповядам. И аз заповядах. Понеже съм съсед на посолството, много ми е лесно да отида пеша.
Гостите на купона бяха употребили всеки свободен сантиметър в квартала за паркиране. Ще стане по-зле като пуснат метрото. Наблизо ще е последната спирка.
След представяне на поканите и преодоляване на още няколко реда
охрана, бяхме лично посрещнати от Джеймс Уорлик и съпругата му,
която е посланичка в Сърбия. Той и тя стиснаха на всеки гост
ръката, и ни поздравиха лично. Тежка задача е да си посланик.
Като истински хулиган, не пропуснах да се щрактна с трима американски президенти едновременно, преди охраната да се намеси ;-) Соча към повода за сбирката.
Последва много къса официална част (няколко минути), след което бяха изпълнени американският химн и „Мила родино“. „Мила родино“ беше изпълнена много старателно от американец.
Знамената бяха отново върнати на стойките на входа на посолството и с това официалната част приключи.
След церемонията морските пехотинци се включиха към веселбата и си говориха и се снимаха с който си пожелаят. Аз се разсеях и пропуснах, но Крис успя.
За музиката се погрижиха Sentimental Swingers, които ги помните сигурно от TEDxBG
Последва купон.
Беше пълно с познати.
Тази бира, казаха че била босненска (Маги ме поправи – бостънска била и била легенда ;-)) и страхотна и свърши почти светкавично.
Любимите ми фордове, които са звездата на много купони досега. Интересно, че не са от тези, които стоят в сградата на Мото Пфое в Люлин, нито пък от онези в Политехническия музей.
Винаги е радостно да видиш познати лица.
По едно време се зачудих, какъв ли е точно американския еквивалент на фразата „Айде, ще метем“.
Но някак естествено, когато
музиката заглъхна, хората се насочиха към изхода и много културно
се разотидохме.
Ще ми остане страхотен спомен.
Честит рожден ден, Америка!
Казах си, някой си прави майтап с мен и го препратих на американското посолство, тоест – вижте, някой си прави майтап от ваше име.
От там получих много учтиво писмо, че поканата е истинска и да заповядам. И аз заповядах. Понеже съм съсед на посолството, много ми е лесно да отида пеша.
Гостите на купона бяха употребили всеки свободен сантиметър в квартала за паркиране. Ще стане по-зле като пуснат метрото. Наблизо ще е последната спирка.
Имаше много охрана,
включително конна полиция.
Като истински хулиган, не пропуснах да се щрактна с трима американски президенти едновременно, преди охраната да се намеси ;-) Соча към повода за сбирката.
Последва много къса официална част (няколко минути), след което бяха изпълнени американският химн и „Мила родино“. „Мила родино“ беше изпълнена много старателно от американец.
Знамената бяха отново върнати на стойките на входа на посолството и с това официалната част приключи.
След церемонията морските пехотинци се включиха към веселбата и си говориха и се снимаха с който си пожелаят. Аз се разсеях и пропуснах, но Крис успя.
За музиката се погрижиха Sentimental Swingers, които ги помните сигурно от TEDxBG
Последва купон.
Беше пълно с познати.
Тази бира, казаха че била босненска (Маги ме поправи – бостънска била и била легенда ;-)) и страхотна и свърши почти светкавично.
Любимите ми фордове, които са звездата на много купони досега. Интересно, че не са от тези, които стоят в сградата на Мото Пфое в Люлин, нито пък от онези в Политехническия музей.
Винаги е радостно да видиш познати лица.
По едно време се зачудих, какъв ли е точно американския еквивалент на фразата „Айде, ще метем“.
Ще ми остане страхотен спомен.
Честит рожден ден, Америка!
Източник: Комитата
























